Предизвикателствата пред озеленяването в столицата

Инж. Тодоров каза:

"Основно успяваме да осигурим по-добро ландшафтно оформяне на транспортната инфраструктура, когато проектираме нови трасета, или се изготвят проекти за разширяване на съществуващи такива. Като добър пример в годините мога да дам изграждането, а преди това съответно и проектирането на участъка на бул. "Никола Вапцаров", заедно с т. нар. "възел на две нива" при Телевизионната кула, където се изгради едно много добре действащо и като транспортно съоръжение кръгово кръстовище".

Той посочи, че в момента има проекти за основни ключови булеварди, като на пример бул. "Филип Кутев", като освен озеленяването задължително вече трябва да се включва и добро оформление на пешеходните пространства, както и на инфраструктурата предназначена за велосипедно движение. Относно шумът и праховото замърсяване инж. Тодоров посочи, че най-голямо значение има начинът на изпълнение на настилките, тъй като голям процент от шумът идва не толкова от самите превозни средства, а от пътните настилки. Той даде като лош пример бул. "Цар Борис Трети", където паважната настилка е предпоставка за генерирането на много шум.

Инж. Тодоров сподели, че ако при изграждане на нови пътни съоръжения се налага премахване на растителност, то се прави подробна оценка на съществуващите дървесни видове, в която е упоменато кои от тях могат да бъдат запазени. Ако тяхното премахване е наложително се прави т. нар. "компенсаторно засаждане".

По темата се включи и ландшафтният архитект инж. Мирослава Мерекьова. По думите й София е една от европейските столици, която има много зелени улици и булеварди. В днешно време обаче, поради нарастването на града расте нуждата от изграждането на нови булеварди, които носят със себе си много надземна и подземна инфраструктура.

"Предизвикателството е, хем да удовлетворим нуждите да преминаваме безпрепятствено с автомобил, като пешеходци да ни е красиво, а в същото време и на дърветата да е добре", сподели тя.

Според думите й едната посока е да се направи реконструкция на съществуващите булеварди, като се подменят дърветата, които са твърде стари с нови видове. В същото време малкото пространство на подземната инфраструктура не позволява на дървото да се развие така, както би се развило в природата.  

"В София е проблем, че все някой елемент на пешеходец, велосипедист или автомобил е ощетен, или едното е за сметка на другото. Може би самите градоустройствени капацитети са такива, че не позволяват това", ката инж. Мерекьова и посочи Виена като добър пример за симбиоза между градска среда, елементи на градския дизайн и растителност.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.