Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какви са били заболяванията при древните хора

Снимка: Pixabay

Български учени изследват геномното наследство - какво отражение има то върху нас и какво сме взели от древните хора? На академична лекция посветена на 50-годишнината на Катедра по медицинска генетика в Медицинския университет - София и озаглавена "Геномно наследство от древни популации", акад. Драга Тончева представи проект, който се опитва да определи генетичната архитектура на траките и да характеризират пространствено-времевите характеристики на геномните дефекти в древни хора. Тя разказа подробности пред Радио София. Изследваните геноми са на хора, живели в периода от 10 000 години  пр. Хр. до 100 г. пр. Хр.

"Ние се интересувахме от здравословното състояние на древните хора, затова се и обърнахме към геномната база данни на известния антрополог Дейвид Райх, който създаде една от най-големите ДНК банки от изолирани геноми на древни проби. Важното за нас беше да установим дали древните хора са боледували от т. нар. "редки заболявания". За нас редките заболявания в момента са тези болести, които са разпространени с ниска честота, едно на две хиляди", каза акад. Тончева.

Тя допълни, че очаквано за учените при древните хора е установено наличие на патологични мутации, които днес водят до развитие на тежки моногенни заболявания. Честотата на тези заболявания в древността е била много по-висока, тъй като размерите на тогавашните популации са били малки и кръвосмешението е било често срещано.

"Проблемът за редките болести в нашето съвремие не трябва да се омаловажава и неглижира. Това са тежки заболявания, които ние сме наследили от древните хора. Разбира се, част от мутациите могат да възникват и сега. Те могат да се дължат на ендогенни мутации или на екзогенен произход, но част от патологичните варианти засягащи съответните гени сме ги наследили от древността", поясни акад. Тончева. Тя подчерта, че редките болести са тежък социален проблем, на който трябва да се обърне изключително голямо внимание.

Най-честите заболявания разпространени сред древните хора са фенилкетонурията, бета таласемията, хемофилия С, болест на Андерман, болест на Ханс Брунер. Разширяването на популациите и миграционните процеси са факторите, които водят до намаляване на патологичните мутации. Изследванията потвърждават, че около 10% от онкологичните заболявания се дължат на герминативни мутации, тоест такива, които се предават от родителите на децата и значително увеличават риска от такива заболявания. Доживотният риск е около 80% за носителите на герминативни мутации.

Акад. Драга Тончева отбеляза, че има данни за териториална обособеност на заболяванията, но периодите, в които са били разпространявани чертаят пътя на миграционните процеси.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов (вляво) поема руля от Елмедин Ковачевич, министър на външните работи на Босна и Херцеговина, която в момента председателства стратегията

През 2026 България ще е начело на Дунавската стратегия

През 2026 България ще бъде председател на една от важните за ЕС стратегии – Дунавската. Символичното предаване на щафетата (която в този случай е корабен рул) вече е факт. По време на Годишния форум за развитието на Дунавската стратегия в Сараево Елмедин Ковачевич, министърът на външните работи на Босна и Херцеговина, която в момента председателства..

публикувано на 16.11.25 в 21:08
Сава Вутов (вляво) и Ангел Николов

Да вкараме духа на чудовището в един инструмент

Сава Вутов и Ангел Николов предлагат на необичайно за класика място необичайно за Северното полукълбо заглавие: "Пролетно тайнство през ноември". Ето и разказът им: "Първият път свирихме "Пролетно тайнство" през лятото в несебърското село Баня - имаше кино, музика, лекции, абсолютна творческа еклектика. Неща, далеч от ежедневието на хората - пейките..

публикувано на 16.11.25 в 11:25

Обикновени хора, а не супер екшън герои

Нина Караманова представя новия роман на Джон Гришам - " Вдовицата ". Излязъл в САЩ преди месец, вече е номер едно бестселър на "Ню Йорк Таймс". Това е 51-ият поред роман на Гришам, който става номер 1, а той самият е един от най-четените живи писатели в света, с над 400 милиона продадени книги и екранизации по тях с участието на Том Крус, Джулия Робъртс,..

публикувано на 16.11.25 в 10:45

Софийски разкази - старите софийски театри

Малко преди Нощта на театрите (15 ноември) представяме старите софийски театри. В началото на 1882 пожар опустошава паянтовата сграда, където през деня е Народно събрание, а вечерта в нея играе първата любителска театрална трупа. На мястото на сегашната СГХГ се помещава друг дървен театър, за който вече сме говорили тук. В 1888 пловдивската трупа остава..

публикувано на 15.11.25 в 16:00
Кристиан Ваклинов

Историята оживява - Родопската теснолинейка, глава първа и втора

Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:

публикувано на 15.11.25 в 15:00
Лиана Антонова

Адресите на любовта – певицата Лиана Антонова и саксофонистът Ангел Везнев

За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в  Австрия, Германия, Швейцария,..

публикувано на 15.11.25 в 14:00

В София има развитие на чаената култура

FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..

публикувано на 15.11.25 в 11:32