Как младите възприемат новините

"На конференцията ще се говори за това от една страна как медиите да достигат до по-млада аудитория, как новините да бъдат трансформирани от шум в знание, а от друга страна как младите и децата присъстват в медиите. Ще се засягат най-различни теми от лектори не само от Европа, но и от целия свят, тъй като за първа година имаме лектор от Африка дори", сподели Радев.

Той отбеляза, че според проучванията младите потребяват информацията по доста по-различен начин от този, по който са свикнали по-възрастните поколения. Те избягват новини и търсят в платформи, в които новините не присъстват, но това не означава, че до тях не достига актуална информация. Целта на събитието е от една страна да бъдат срещнати медиите с младите, а от друга страна младата аудитория да бъде срещната с журналистите.

"Това е една изключително важна тема, защото ние като възрастни доста често сме склонни да изключваме децата и младежите като едни равноправни участници в обществото ни. Което създава един голям проблем, защото пропастта в това, те да скочат в едни житейски задължения докато дълго време сме ги считали за деца и сме ги изключвали от говоренето по темите, които нас ни интересуват става много по-сложно", каза Джанабетска.

По последни данни от индекса за медийна грамотност, България е сред най-уязвимите на фалшиви новини държави от ЕС, а ключовият фактор за това е образованието.

"Функционалната грамотност е способността да можеш да се ориентираш в този свят, да разчиташ информацията, която идва към теб и в крайна сметка да можеш по един достоен начин да се включиш в живота", отбеляза тя.

Като съосновател на онлайн платформата "Книговище" Джанабетска сподели, че са направили детска медия "Вижте новините на детски език", която е за деца от първи до седми клас.

"Ние питаме децата какво ги интересува, от какво се вълнуват... Те имат възможност да коментират в рамките на "Книговище" по един изключително защитен и уважителен начин, така, че имаме инструментите, с които да мерим пулса на детския интерес", сподели Джанабетска.

"За да разберем поведението на тази възрастова група трябва да познаваме като цяло медийната среда, в която то се формира. Това е един огромен информационен поток, който ни затрупва от всички страни. В него намира място и дезинформацията и манипулативното съдържание. Освен това е важно да отбележим и развитието на технологиите. Все повече социални мрежи се появяват, в които младите хора намират все по-интересно за тях съдържание, съответно възможностите им да се концентрират и да се съсредоточават в една информация за по-дълго време стават по-ограничени. Мисля, че от целия този контекст е нормално за младите хора да не е толкова интересен начинът, по който новините и по-сериозното, по-образователното съдържание се представя в традиционните медии по традиционния начин", посочи Василева.

Относно поднасянето на негативни новини на децата Джанабетска каза:

"Правилата са да сме изключително откровени, да се стараем да сме обективни, тоест да поднесем информацията обективно, но и щадящо за да им обясним какво става. Защото кое всява страх? Страх всява невежеството, незнанието. Когато ние информираме децата - да, случило се е това, това, това и това, поради тези, тези и тези причини това не е твоя вина. Но ако трябва да се предпазиш, ти можеш да се предпазиш по този, този и този начин". Тя допълни, че при децата всичко е увеличено като под лупа и затова трябва да сме щадящи, което не означава, че истината трябва да се изопачава.

По думите на Василева младата публика харесва кратко поднесена информация във видео формат, както и развлекателно съдържание. Проучванията показват, че те предпочитат теми свързани със здраве, спорт и красота, както и забавно съдържание поднесено от блогъри и инфлуенсъри.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.