Промените в ценовите равнища през 2022 г. и бързото сближаване на България към средноевропейските нива показват, че характерното от предкризисния период бързо повишаване на покупателната способност и реалните доходи в най-добрия случай са „на пауза“, особено при по-бедните домакинства. Отворени остават много въпроси около някои групи стоки (и особено – храните), при които цените вече далеч са задминали средноевропейските.
Това смята Адриан Николов, експерт в Института за пазарна икономика, анализирайки данните от Евростат, според които През изминалата година България достига 55% от средноевропейските цени.
Статистиката позволява подробности - разликите са от 37% средно при жилищата, водата, електричеството – свързани с дома, до 87% при храните и безалкохолните, както и над 110 до 130 на сто при яйца, сирене, мляко и масла, въпреки ниския номинален среден минимален доход на българите, коментира Николов пред БНР-Радио София.
Снимка: ime.bg
„Разбира се, бихме се радвали да видим връщане на този бърз ръст на покупателната способност, който виждахме след 2015-2016 година до към края на миналото десетилетие, но на фона на социалните процеси, едва ли ще стане. Ако погледнем всички прогнози на институциите, ние ще се намираме в доста сериозна инфлационна ситуация още няколко години.“
По думите на Николов, няма повод за притеснение, защото домакинските доходи - заплати и пенсии, не намаляват. По-скоро сме в положение на задържане. За реално обедняване може да се говори при най-бедните домакинства.
Според Андрей Николов в проектобюджета личи липсата на идеи и амбиция за реформа. Цели се преди всичко счетоводното уцелване на 3% дефицит. Процентът на ръста на икономиката е преувеличено оптимистичен. Съществува риск да не се реализират предвидените приходи.
Хубавата новина тук е, че капиталовата програма като цяло позволява още съкращения.
Важно е социалните инструменти да се прилагат с доходни критерии, а не помощите да се раздават "на калпак", каза още икономистът.
С него разговаря Лъчезар Христов.
Тази седмица в студиото на "Форум" водещият Лъчезар Христов разговаря с икономиста Георги Вулджев и журналиста Едуард Папазян. Темите в предаването днес са: Провал на шестия опит за избор на председател на Народното събрание - Усещам, че ДБ ще "гласува с отвращение" при следващото гласуване за председател на НС, коментира Едуард..
Трима от пет са музикантите от група Free 4 ALL , които бяха гости на екипа на предаването “Добър вечер, София“ - Тодор Бакърджиев-тромпет, Светослав Миланов – ел.пиано, Георги Попов - перкусии. В групата започнали трима, но разширяващите се музикални търсения на тримата, довели до необходимостта да търсят и нови членове. Днес са петима и не..
Чувството за принадлежност към дадена компания, новите взаимоотношения между работодател и служители, както и най-ценните фактори, с които работодателите задържат своите служители в компаниите си, са само част от темите на еднодневен форум в София. Темата за ангажираността винаги е номер едно в различни конференции. Този път решихме да се фокусираме..
За 12-а поредна година кампанията „Килограм доброта“ на Българска хранителна банка ще подкрепи хора в нужда от цялата страна. Инициативата ще се проведе тази събота и неделя в София. Събраните дълготрайни хранителни продукти ще бъдат използвани за подпомагане на над 60 000 възрастни хора и деца. “В предстоящия уикенд разчитаме на добро време навън,..
Конференция на тема "Виненият образ на България идентичност и послания" и следващо я винено изложение "DiVino" ще се проведат в един ден. Повече за тях пред БНР-Радио София разказа Емил Коралов от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП), организатор на конференцията. "Това е форум за българското вино, в който участват..
Документалният филм "Алцек и българите в средновековна Италия" с режисьор Росица Лазарова-Сбаралия ще бъде показан в Общинския културен дом "Красно село" на 28 ноември с вход свободен. Преди това доц. д-р Тодор Чобанов ще изнесе лекция "Прабългарите в Централна и Западна Европа V-VII век по данни на археологията и палеогенетиката" ...
Диабет тип 2 е основен и независим рисков фактор за сърдечно-съдови и бъбречни заболявания. Според Международната диабетна федерация, половината от възрастните с диабет (240 млн. души в света) не знаят за заболяването си. Годишно диабетът причинява смъртта на около 6.7 млн. души, а над 537 млн. души живеят с тази диагноза. До 2045 г. се очаква 9%..