Снимка: 180-degrees.org
Фестивалът „180 градуса“ отбелязва десетилетие в иновативното изкуство, с юбилейно издание от 21 до 28 юли на няколко локации в София и артисти от над 10 държави, сред които - Германия, САЩ, Бразилия, Чили и Индия. Програмата е изпълнена с имена в сферата на експерименталните музика, визуални изкуства, танц, театър и пърформанс.
„Не беше лесно през изминалите 10 години - призна пред БНР-Радио София Александър Хаджиев, арт директор на фестивала. - Артистите сме до някаква степен перфекционисти. Форматът на фестивала провокира тази гледна точка, но казваме на участниците, че крайният резултат, който се вижда на събитията на фестивала, не е нужно да е финалният продукт. По скоро това е една среща между тях.
Това не е нетипично. Нетипично е пред публиката да се покаже първият опит между артисти. През последните 10 години публиката доста по-добре разбра какво означава артистичен процес. След събитията се прекрачва границата между публика и артисти. Публиката задава въпроси. Това за мен е най-важната част от фестивала, защото в крайна сметка изкуството е диалог.“
По време на фестивала артистите обменят знания, креативни похвати и новости на международната сцена, а по този начин се създават и нови международни колаборации и мрежи.
Артистичните пърформанси на тазгодишното издание започват на 21 юли (петък) в „Топлоцентрала“ с Existinct – спектакъл с участието на ансамбъл „Модерн“ (Германия), една от водещите формации за съвременна музика, театралната режисьорка Ксения Раввина (Германия/Русия) и артистичния екип на „180 градуса“ – Александър Хаджиев и Михаела Добрева. Заедно те разработват пърформанс, който има своята световна премиера през март 2023 г. в рамките на поредица от концерти.
В дните от 24 до 28 юли ще има поредица от събития с местни и чуждестранни артисти, които се обединяват в три творчески екипа. Те ще представят интерпретациите си върху абстрактната тема, зададена от организаторите на фестивала: 42.
Сред участниците в десетото издание са композиторът Пабло Гаретон (Чили), който смесва камерна музика с електроника, саунд арт, видео инсталация и пърформанс, хореографката Сара Бизока (Италия), победителка в конкурса Premio Roma (2022) за видео танц с binAria; турската виолончелистка Елиф Димли – с многобройни изяви като солист с различни оркестри, и художникът Михаил Михайлов, който представи България на Венецианското биенале (2022).
Част от програмата на фестивала са работилниците за ученици от училищата по изкуствата, лабораторията за импровизации под ръководството на контрабасиста Ивар Робан Кржич (Хърватия), за която до 18 юли могат да кандидатстват студенти по музика и професионални музиканти, както и артистичната колаборация на студенти по изкуствата от България и Германия, организирана съвместно с „Гьоте институт“.
В последната фестивална вечер (28 юли, петък), по традиция, се представят финалистите в конкурса за късометражен (до 1 минута) ням филм Videomotion. Събитието ще бъдат озвучено от музикантите на „180 градуса“ чрез импровизация на живо. Победителят ще бъде избран чрез гласуване от публиката.
Входът за събитията е свободен.
„А догодина започваме ново десетилетие и ще има доста промени“, допълни Хаджиев (▲).
С него разговаря Гергана Пейкова.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...