Мобилното ни студио днес е в град Копривщица. Мястото е споделеният двор на най-старото класно училище в България - “Св.Св. Кирил и Методий” от 1837-а година и Народно читалище “Хаджи Ненчо Палавеев - 1869”.
Какво вълнува копривщени днес? Какви са важните задачи за решаване и как ще се реализират плановете? Пръв гост е Бойка Дюлгярова - кмет на Община Копривщица:
"Имахме фестивал на изкуствата, която завърши в събота с клуб "Гайтани" - "Светлината на хорото". Снощи в местността Войводенец на хорото на челници бяха около 1500 човека.
Освен водопреносната, също канализационната мрежи са от 60-65 г. Използваме малко от трите ни водоизточника, защото тръбите се пукат, затова променяме цялостно мрежата. Копае се на 4 м под реката. Имаме завършени, но невключени метри, но не можехме до скоро да прекопаем пътната мрежа. Всичко ще се случи за 180 дни, забавиха ни валежите и честванията.
Пътят е отремонтиран с кръпки в големите дупки, предвидено е цялостно преасфалтиране, предстои избор на изпълнител и пари. Пътят е републикански и зависи от АПИ.
Тази година ще имаме 85 участника в детската музикална академия, започнахме с тромбони и включихме и тромпети, ударни и флейти, удължихме я на 7 дни. Преподавателите много харесаха и мястото, и нашите деца от духовия оркестър. Имаме деца вече в Операта, в Гвардейския."
Любомир Цеков - председател на Общинския съвет в Община Копривщица продължава:
"Тук се живее много спокойно. Приеха ме в началото с недоверие, като "ванкашен". Аз съм зет, от 1981 след сключването на брака, си се чувствам чист копривщенец. Живущите са 1700-1800, през пандемията хората надойдоха в къщите си и работиха оттук. Интернет-връзката е доста добра, имаме избор от добро до най-добро.
ОС е структуриран от различни партии, но нямаме партийни спорове и не пречим при решаването на даден проблем, сядаме на една маса. Мандатът минава бързо, ако си пречим един на друг, нещата няма да вървят. Приоритетите - запазване на гората, инфраструктура, има доста критика, но нещата вървят. Балансът е труден, но хората се справят. Срещаме се ежедневно с хората."
Стоян Павлов - Председател на Народно читалище “Хаджи Ненчо Палавеев - 1869”:
"Акустиката в залата ни е уникална, това е благодарение на Хаджи Ненчо, който е довел най-добрите майстори. Сградата в едната ѝ част и земята са дарени от него. Стараем се читалището да е сбор от културни и образователни дейности. Сега започваме мегданските хора на лятната сцена - всяка събота, когато няма друго събитие.
Имаме състави за танци за малки, за пораснали и за възрастни, клуб за гайдари, певчески - за стари градски и за народни песни, театрални групи за млади и възрастни, младежки съвременни танци. Направихме по проект "Женско царство" и читалището беше препълнено от роднините на играещите. След пандемията бе като рестарт. Имаме и школи, и езикови курсове, помагаме и на "Мастър ъф арт" - фестивалът, който тече и в момента.
Работим с общината, музеите, училищата, никой не ти отказва, всички работим заедно. Библиотеката ни е с 32000 заглавия, безплатна е, никой няма да те върне, открихме и външна библиотека, на открито. Радваме се като ни откраднат книгите.
Отново се включва кметицата г-жа Дюлгярова: "Направили сме интерактивно триизмерно двуезично представяне на собствеността на Х.Ненчо Палавеев, той е дарил и инструментите на духовия оркестър. Ще открием изложбата преди лятната академия."
И отново Стоян Павлов: "Всички събития са едно цяло, следва ежегодният ни "малък събор". Не познавам човек, който не може да си намери работа. В целия град има навсякъде къде да се работи." "Няма майстори за калдъръми и дувари" - вметва кметицата.
Поредната копривщенска фигура е Марияна Цолова - Директор на СУ “Любен Каравелов” и старши учител начален етап в училището:
Днес ще бъде предимно слънчево, с разкъсана средна и висока облачност над Западна България. Преди обяд над източните райони облачността все още ще е значителна, но и там след обяд ще се разкъса и намалее до предимно слънчево, съобщиха от НИМХ. Ще духа слаб, в Дунавската равнина и Източна България до умерен вятър от изток-североизток. Максималните..
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..