Българката Люба Велич е по-добра певица от Мария Калас

В зала „История на книгата” на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ до края на юли можете да разгледате изложбената витрина по повод 110 години от рождението на талантливата българската оперна певица и актриса Люба Велич.

Експозицията представя книги, албуми, звукозаписи и статии от фондовете на Националната библиотека, свързани с живота и творчеството на оперната прима.

Люба Величкова - с артистичен псевдоним Велич, е родена на 10 юли 1913 година в село Борисово (днес Славяново), Поповско. От малка проявява своя музикален талант, свири на цигулка и пее в училищния хор на шуменската гимназия.

Учи пеене при Георги Златев-Черкин, по-късно продължава музикалното си образование във Виенската музикална академия.

Как Мария Калас съди българката и съдът се произнася в полза на Велич пред БНР-Радио София разказа Мария Бранкова, куратор на изложбата. Това кара сопраното с гръцки произход да дойде и да направи завидната си кариера в Европа.

След години отново я канят в „Метрополитън“ за постановка, в която само се появява, без да пее. Но след появата ѝ на сцената постановката е прекъсната, защото публиката я аплодира 15 минути. Павароти и Джоан Съдърланд ѝ целуват ръка.

Велич е най-известна с изпълнението на главната роля в операта „Саломе” на Рихард Щраус.
На репетициите на премиерата присъства самият Щраус, а след представлението той се обръща към българката с думите, които са цитирани в цялата австрийска преса: „Не знаех, че моята музика е толкова хубава! Вие ми открихте това чрез Вашия глас. Ако Орфей е бил гениален певец магьосник, вие сте наистина неговата дъщеря“.

Запис от тогава (1944 г.) няма, но „Саломе“ с Велич е издавана на плочи в Австрия и Германия.

Въпреки, че тръгва от Софийската опера, дълго време Люба Велич работи в Австрия и в „Метрополитън” в Ню Йорк и може би затова не е толкова известна у нас, предполага Бранкова.

Приключва с пеенето на 46-годишна възраст. След това се снима в над 70 роли в европейското кино.

От Попово е взела и засадила здравец във Виенския парк.

Когато примата си отива от този свят на 2 септември 1996 г., „Щатсопера” за първи път в историята си спуска черни знамена на фасадата. Погребението ѝ се превръща в масова проява на любов и почит към голямата оперна певица, създала най-добрата „Саломе“ на XX век.

Освен витрините в сградата, виртуална изложба може да се разгледа и в сайта и Ютюб канала на Националната библиотека.