Растенията, чиито цветове са били опрашени от медоносни пчели дават по-нискокачествени семена. Това съобщават от The Byte. Явлението може да е породено от това, че пчелите прекарват повече време в бръмчене между цветовете на едно и също растение. Това води до падане на повечето от собствения прашец на цвета обратно върху него, в резултат на което се произвеждат повече семена, съобщават изследователите.
Медоносните пчели са особено важни за опрашване на хранителните ни запаси. Те предизвикват особено внимание в обществените кръгове. Изследванията сочат, че в усилията за опазване на околната среда трябва да се приоритизират опрашители като диви пчели, пеперуди и молци.
Еколозите Джошуа Кон и Дилън Травис от Калифорнийския университет в Сан Диего проследяват опрашването на три местни растения - бял и черен градински чай, както и далечна фацелия, които виреят в окръг Сан Диего.
Дилън Травис е прекарвал часове в очакване на един-единствен опрашител - медоносна, дива пчела или насекомо от друг вид. След това ученият е поставял мрежест плик и след образуването на семена ги е събирал.
Въпреки, че местните пчели в окръга наброяват над 650 вида, най-честият посетител на цветята е западната медоносна пчела, която не е местен вид. "Каквито и растения да цъфтят обилно, те простоса пълни с медоносни пчели", отбелязва Кон.
В оранжерия учени отглеждат събраните семена и правят анализ на тяхното качество, като например колко от тях са покълнали. Белият и черният градински чай образуват приблизително половината семена от цветове, които са били опрашени от медоносни пчели, в сравнение с други видове насекоми.
Опрашените от пчели семена се развиват в растения с по-малко на брой цветове. Черната салвия пък например има по-малко семена в сравнение с кръстосаното опрашване на ръка. Медоносните пчели посещават два пъти по-често цветовете на едно растение, отколкото другите опрашители, което води до близкородствено кръстосване. Останалите насекоми летят между различни растения, вероятно пренасяйки по-разнообразен прашец.
"Новото откритие е тревожно", смята Травис и допълва: "Поради методичния навик на медоносните пчели за опрашване е вероятно резултатите да са от значение за други растения. Но е трудно да се знае как ще се развият нещата в дългосрочен план".
"Една потенциална последица може да бъде, че местните растителни популации намаляват, тъй като следващите поколения стават все по-близкородствени, намалявайки биоразнообразието. Би било просветляващо да видим как тези растения се справят след няколко поколения", заявява екологът в университета Корнел - Мария ван Дайк.
"Засега това проучване е пример за това защо повече внимание върху опазването на биоразнообразието трябва да бъде насочено върху местните пчели и други опрашители, които са жизненоважни за екосистемите и селското стопанство, в допълнение към медоносните пчели", допълни тя. Медоносните пчели и много други насекоми са застрашени както от употребата на пестициди, така и от изменението на климата.
"Време е наистина да прехвърлим зависимостта си от опрашването от медоносни пчели към други местни видове", сподели ентомологът Джая Сраванти Моккапати от Penn State University.
"Отглеждането на местни видове цветя е един от начините за подпомагането им, както и добавянето на местообитания за гнездене - като клонки и гниеща дървесина - към дворовете на домовете", заключи тя.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..