Експлоатационният срок на панелните жилища варира в границите на 50-60 години. Много от тях вече са преполовили или преминават този срок, дори в някои по-стари квартали на столицата има жилища, които вече са отчуждени, защото са достигнали този краен срок на експлоатация. Може ли те да бъдат укрепени и какво би могло да се направи, за да се удължи техния експлоатационен срок? Ето какво каза пред Радио София проф. Борислав Борисов – председател на Камерата на архитектите в България (КАБ):
Той открои няколко аспекта:
Безопасност на панелните жилища при земетресения
„Проектирането в София е с най-висока степен на изисквания спрямо земетръс, което би трябвало да важи и за други части на страната. На практика панелното строителство в период на земетресения е било с безупречна устойчивост. Това означава, че панелните сгради не се различават, а дори в някои отношения имат по-добри качества от гледна точка на тяхната земетръсна устойчивост“, подчерта той.
Саниране и обновяване
При саниране панелните сгради би трябвало много внимателно да бъдат обновени, включително при подмяна на инсталациите и със обследване монолитването на елементите помежду им, където има връзки на отделните панели в рамките на цялата конструкция“, допълни още проф. Борислав Борисов.
След внимателно обследване на панелната конструкция санирането е напълно възможно, даже необходимо на всички сгради от този тип. И панелното строителство, както всяко друго, би могло да бъде дълговечно при една добра поддръжка категоричен е той. По думите му, на сградите не бива да се гледа като на нещо, което веднъж направено не се нуждае от поддръжка. Особена опасност за нарушаване на конструкцията на сградата възниква тогава, когато не се поддържат покривните покрития, но когато има добра поддръжка, няма краен срок, в който тези сгради биха могли да се считат за негодни, каза още проф Борисов. При санирането на сградите трябва да се има предвид не само енергийната ефективност, но трябва да се направи всичко свързано с обследване на конструкцията, на инсталацията и цялата сграда, за да може нейния технически паспорт да отговаря на актуалното и състояние, поясни още той.
В допълнение по темата за градската среда и пространствата около панелните жилища е разговора и с Ирина Мутафчийска от Съюза на урбанистите в България (СУБ).
Какво се случва, когато се налага панелните сгради да бъдат съборени?
„Когато говорим за 50 години напред, трябва да говорим и за едни смислени решения, които да вземем отсега, да ги вземем задълбочено, както с поглед напред, така и към това, което имаме в момента - тук и сега“.
Според нея, проблемът е сериозен, защото много голям брой хора обитават панелните сгради, затова, когато предприемем кардиналната стъпка да разрушим панелните сгради, които не са годни, трябва да дадем отговор на въпроса какво се случва с тези хора, включително и правните последствия на този въпрос – тяхната собственост върху тези жилища - по какъв начин ще се материализира оттук насетне“, посочи Ирина Мутафчийска.
Освен жилищната сграда имаме и пространство, в което тя е поместена, предстои да бъде продължен обществения дебат за това, кой трябва да се грижи за пространствата около блоковете, кой има право на тях и какво може да се случва там – тези въпроси ще бъдат обект на дискусия преди октомври, поясни тя. И допълни:
„Собствеността и правото на жилище трябва да бъде изяснена, за да можем да решим, какво ще направим с жилищните сгради“.
Подробности можете да чеуете в звуковия файл.
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев:
За богатия и пъстър живот на изпълнителката на „Любовта е море“, която след триумфа си във Вегас се обръща към духовното, става дума в „Адресите на любовта“. Лиана Антонова е певица, актриса, писателка и легендарна столична красавица. С втория си съпруг, изключителния саксофонист Ангел Везнев, гастролират в Австрия, Германия, Швейцария,..
FesTEAval е посветен на чая и чайните традиции от цял свят. За поредното му издание сме с Николай Кандиларов: "Зимата е най-популярна за чай за българина. Но има промяна, има развитие на чаената култура в София. Има интерес, в АйТи сектора особено. Като цяло зеленият чай е по-популярен. Неправилно използваме думата чай за билковите отвари - те трябва..
Театрите ден и нощ - започваме с 13-та " Нощ на театрите " с гостуването на Мария Панайотова и Катерина Миланова:
Кампания "Направи го" - регистрирай бременност до края 2026 и спечели всичко за бебето безплатно за 1 година. Разказът е на Дани Старидолска: "В кампанията, която е целогодишна, всяко семейство може да се запише на сайта ни и да разкаже личната си история: "реших да имам дете сега, защото". Историите остават за целите на кампанията и няма да се..
Изложба "Спирка София: Пазарни дни” - втори фотографски проект от серията, посветена на мултижанровия район около Женски пазар и неговото опознаване. Гостува ни авторът ѝ, журналистът Константин Вълков: "Малко е сложно да снимаш Женския пазар, той е град в града. Едва ли не на всеки ъгъл има нещо цветно. Именно това създава големи проблеми - в..
Българският виолист Симеон Кирков живее и работи в Белгияот 1999 година. Музикалният му път започва от музикалното училище в София, а след казармата, когато е едва първи курс в Музикалната академия, печели конкурс и получава щатно място в Симфоничния оркестър на Българското национално радио: „ Тогава диригент беше Васил Казанджиев, а аз бях..