Как екстремалните явления влияят на прелета на птиците?

Няма достатъчно проучвания за някакви крайни, окончателни изводи, но от това, което наблюдаваме в момента - промените във времето и климата най-често се изразяват в екстремални явления – силни ветрове, внезапни валежи и засушавания, високи температури или внезапни застудявания и дъждове. Именно те оказват влияние върху прелета на птиците, всъщност пречейки им да извършват своите полети, посочи той. И допълни:

"Преди седмица тези силни ветрове, особено по черноморското крайбрежие на България, буквално спряха прелета на белия щъркел, който е типичен за този месец на годината."

По думите му прелетът на птиците започва още през юли при някои видове, които обитават северните части на Европа и поради застудяването там, с промените на времето тръгват на юг твърде рано за нас, като прелетът продължава до декември, пори и по-късно през следващите месеци.

Изразеният, видим прелет на птиците, които познаваме, се осъществява през август за щъркелите, през септември - за лястовиците. Периодът, който хората свързват с прелета на птиците, е август – октомври, посочи орнитологът.

Най-силни влияние има върху прелета на щъркели, пеликани и хищни птици, защото те летят пасивно,  т.е. с неподвижни крила, използват топлите потоци на въздуха. Те пестят енергия по този начин и благодарение на това могат дълги периоди да не се хранят – това е смисълът на техния пасивен полет. Когато има силен вятър, ятата им трудно се задържат във въздуха и предпочитат да останат на земята. При силен вятър, при лошо време те просто стоят на земята и изчакват да се подобри времето, поясни експертът.

"Важно е хората да не бързат да ги „спасяват“, да им помагат, тъй като те хиляди години са изпадали в подобни ситуации, природата има великолепни механизми за адаптиране към съответните явления", подчерта д-р Петър Янков.

В силното си желание да им помогнем, по скоро можем да навредим, изтъкна той,

"Какво имам предвид - птиците имат великолепни механизми за адаптиране, те просто се спират, пестят енергия, а тяхното оперение е най-добрата топлоизолация, която съществува въобще на планетата, така че студът не е проблем за тях, но е проблем храната и за да не търсят храна, те просто стоят и пазят енергията. Хората, отивайки да им помогнат, ги принуждават да летят и по този начин да губят енергия, като се нуждаят от храна, каквато не могат да намерят. Добре е да се информираме, преди да бързаме да помогнем", категоричен е орнитологът.

От разговора с орнитолога д-р Петър Янков ще разберем още: Защо не бива да изнасяме храна на птиците, да ги прибираме у дома си и още интересни детайли.
С него разговаря Лъчезар Христов.