Младежката безработица у нас – причини и тенденции

Безработицата в България, независимо че продължава да е една от най-ниските в ЕС, се покачва на годишна база. Тя е вече 4,6% при 4,5 на сто за второто тримесечие на миналата година, показват данните на НСИ. Последните изследвания за безработицата на Евростат са от юни и сочат 5,9%. Средният коефициент на заетост в момента у нас е 70,3% и изобщо не се е променил в сравнение с преди година. Подробности пред Радио София разказа Таня Василева от Конфедерация по заетостта.

Тези проценти означават, че от цялото население в трудоспособна възраст у нас работят 2 806 600 души. По-тревожното за България обаче е, че младежката безработица - във възрастта 15-29 години се покачва по-бързо - с 1%. Тя е била 7,8% по същото време миналата година, а тази е вече 8,8%. От всичките 78 300 души, които си търсят работа в момента, 21 500, т.е. 15,2% ще започват първа такава. При младежите заетостта се оказва доста ниска - едва 35,7%. По принцип в тази възрастова категория попадат и хора във възрастта, в която все още не са напълно завършили образованието си. Но специално изследване на Евростат показва, че по намиране на работа от страна на току-що завършилите висшето си образование България не блести с особено добри резултати. Тя е по-скоро в средата на тази класация със 78,8%.

Данните са за 2022 г. и показват, че в Люксембург и в Нидерландия 93% от младежите на възраст 20-34 г., които току-що са завършили висшето си образование, са си намерили работа още в рамките на една година след дипломирането. Следват Германия с 92 и Малта с 91%. На другия полюс са Италия с 65, Гърция с 66 и Румъния със 70%.

"Това, което забелязваме, и според  излезлите данни, говорим за безработица, която се покачва, сравнено с предишните месеци, но като цяло това е нормално, защото лятото е все още в разгара си. Нямаше това сериозно назначаване при подготовката на сезона от страна на хотели, ресторанти, така че имаме едно забавяне на назначенията, но пък има доста отворени позиции като брой. Но сравнено с предишни периоди те са сравнително по-малки. Установихме, че отворените позиции са намалели доста от преди 2 години, с 40%, което е доста притеснително", коментира тя.

"Като макроикономически трендове това, което забелязваме по принцип е увеличаване цената на живота, нисък икономически ръст, в България се повишава безработицата, намаляват отворените позиции и броят на заетите лица", допълни експертът.

Надя Василева посочи, че от значение при отчитане на безработицата  е и структурата на икономиката.

В България заети в сферата на услугите са 65%, в производството 37%, в селското стопанство са около 5%

"Когато в една държава, каквато например е Сърбия, която има преобладаващо производство, нещата са по съвсем различен начин. Затова коефициентът на безработица не бихме могли да го сравняваме с другите държави генерализиращо", категоричен е експертът. Като тревожна тенденция Василева посочи намаляването на хората в трудоспособна възраст. През 2019 г.  те са били 3 млн. и 200 хил., през 2022 г. са 3 млн., а в момента през 2023 г. са 2 млн. и 800 хил. Това показва много сериозно намаляване на работната сила, което притеснява работодателите и няма да се отрази добре на икономиката. Много по-малко хора ще внасят своите осигуровки.

Демографската структура в България оказва сериозно влияние при младежката безработица, тъй като броят на младите хора намалява, изтъкна Надя Василева.