Пред Радио София д-р Александър Станев от "Археология и нумизматика" на Регионалния исторически музей в София, разказа повече.
"Късно-античният музей има своето място. Той не се разполага на територията на античния град, а презентира район, който се намира в близост до града, показва ни как са се развивали крайградските общности и какво е било социалното нива на жителите там. Късно-античният мавзолей е построен от заможен собственик, който е вложил в него доста пари, което означава ,че в крайградските части на Сердика е имало богати имения или богати производствени центрове", посочи той.
По думите му в района на Сердика има регистрирани само два раннохристиянски мавзолея – единият е в кв. "Лозенец", другия в кв."Стефан Караджа."
"Те представляват единични структури изградени като погребални храмове, за собственици с финансови възможности и са част от религиозния култ в ранното християнство", каза още той.
Значимо откритие освен самата сграда на мавзолея е гробният инвентар, който е регистриран в самото му откриване в началото на 21 век. Д-р Станев направи уточнението, че мавзолеят е бил ограбен още в античността, но въпреки, че гробната камера е ограбена и саркофазите са били отворени, все пак са останали някои предмети. Най-впечатляващият от тях е ваза Диатрета – специално създаден стъклен съд със специална декорация, който е използван само в ритуали. Ваза Диатрета може да бъде видяна в постоянната експозиция на РИМ.
Предполага се, че мавзолеят е изграден в средата на IV век, вероятно при управлението на император Константин, или това на неговите синове и функционира до последната четвърт на V век. Изобилието на исторически находки в този регион се дължи на факта, че Сердика, въпреки че е провинциален град се намира на изключително геополитическо място в Римската империя – покрай града минават едни от най-натоварените търговски военни пътища по онова време – Диагоналният път (Via Diagonalis) и пътят който води по поречието на р. Струма към Солун. Градът има своето място в римската икономическа система, благодарение на което Сердика се развива като икономически и търговски център, има значителен брой богати архитектурни сгради и цели комплекси както в града, така и в околностите му, което показва икономическите възможности на жителите му в онзи период, разказва д-р Станев.
В разговора с археолога ще научите за неговата работа над намерените разкопки, къде се съхраняват днес намерените артефакти.
Стана ясно също, че за да бъде узаконен достъпът до раннохристиянския мавзолей, трябва да бъдат преминати административни детайли, вероятно следващият месец. Зоната обособена като археологически парк ще бъде отворена за посещение, увери той.
Още интересни подробности от разказа на д-р Александър Станев, чуйте от интервюто на Десислава Попова в звуковия файл.
Елисавета Станчева, изкуствовед, за дискусията „На ръба“, в която композиторът Петър Керкелов разказва за създаването на новата си пиеса. Какво се случва, когато музиката премине отвъд познатото и експериментира с нови форми, звуци и идеи? Как се изгражда музикална драматургия, която преплита класическо звучене с електронни елементи? Среща-дискусия..
Музикалният спектакъл „Три тенора…и още нещо“ на Камерна опера Благоевград с диригент Георги Еленков ще гостува в София на 23 май на сцената на театър „Сълза и смях“. По този повод ни гостуват двама от участващите трима тенори – Михаил Михайлов и Юрий Николов: "Винаги е удоволствието като трима тенора, които са и приятели, са заедно на сцена...
Мария Карагьозова ни представя Фестивала на училищните и младежките оркестри, организиран от Асоциацията на фестивалите в България и финансирани от Национален фонд Култура: "Оркестрите загубиха част от структурата си по време на пандемията. Фестивалът насърчава отново децата в тези оркестри. Той е трибуна на музиканти-любители. Не съревнование..
Как е описвана Съдебната палата в софийската преса в началото на 40-те години на миналия век, къде и кога е имало проекти да бъде изградена тя още в края на 19 век и началото на 20 век? Още в спомените на Георги Каназирски-Верин, "Шишковия трамвай" за Бали Ефенди, който е тръгвал от мястото на днешната Съдебна палата. Проектът Екс Професо на..
Разговорът е с изследователите и генеалози Светлана Дяконова - Арсен - потомка на голям род от Банско и секретар на Българската генеалогична федерация “Родознание” и Ивелин Любенов - индивидуален член на Българската генеалогична федерация ‘Родознание”: Във втората част продължаваме с другите хаджии и техните фамилии: "Срещаме графити от 1771 за..
Писателят Васил Попов за сериала по романа му Мамник и издаването на следващия, Лехуса: "Докато пишех "Мамник" мислех, че жанровата литература не е разпространена в България, но се изненадах от интереса на различните възрасти. Снимките приключиха април. Предполагам, че ще е готов зимата. Натрупа се материал - скоро почвам третия. Съвсем различно..
Покана за танцов спектакъл TRAPтайм? от Захари Нанков, танцьор и хореограф: "Концепцията я реализирах преди 3 години, сега я повтарям с ученици от моята школа. Комбинирал съм стила в музиката трап с рагтайм - като музика и роман. Правя съпоставки между тези две епохи - тогава и сега, всичко минава през една игра. Проследяваме нишката как се променя..