Интересна среща в предаването „Радиокафе“ с художника Хубен Черкелов, който дълги години живее отвъд Океана.

С живеещият в Ню Йорк художник разговорът е за градската среда и естетика в Ню Йорк и София, за новите му проекти, както и за изкуството, вплетено в банкноти.
Споделя, че една от най-важните черти в творчеството на един творец - независимо дали е художник, композитор или писател, е да има своя лична тема, ярка асоциация в творчеството си, запазена малка дори – по думите му това говори за едно израстване, узряване на таланта.
„В началото всеки пробва и търси своя стил, това като натюрел, за да може да го изрази в творчеството си и често това отнема години при повечето хора“, пояснява творецът и допълва: „При мен се получи около 30-годишна възраст, тогава успях да сумирам своите учения, които са в кулминацията си днес. – използвам знаци, които са върху банкноти, или монети, финансови документи, но това е само един опит за комуникация, както всяко изкуство комуникира със зрителите, така и ние комуникираме с непознати хора чрез банкноти.“
Работил в най-различни сфери на изкуството – видео, фотография, живопис, започва да обръща внимание на образите върху монетите от 25 цента като символ на изкуство, идеята му се харесва и възприема добре от публиката, от галеристи и колекционери, а самият той възприема това като знак, че трябва да продължи в тази посока.
Късметът винаги помага, но не идваме от страна, чиито художници се търсят. Музиканти - може би да, защото имаме прекрасни музиканти, но освен Христо Явашев, българските художници не са толкова познати по света и в Америка, твърди Хубен Черкелов.
Има много малка доза късмет, няма лоби и колекционери, по-важно е да имаш целеустременост и артистични умения, подчерта той.
„Оттам-нататък, ако съдбата реши да те срещне с някой, който да ти помогне в кариерата, това е добре. Но не мисля, че късметът при мен е определящ“, отбелязва художникът.
„Тръгвайки от България, си взех няколко картини и дори не бях сигурен, че ще остана в Америка. Преди това съм ходил там и съм правил изложби, имах много добра представа от американското изкуство и за това как работи пазарният механизъм в изкуството, затова прецених, абсолютно ирационално ,че имам шанс да стана част от американската култура и от обмена на идеи за изкуство“, изтъква той.

Разказът за началото на професионалния му път в Америка, продължава в разговора.
„Отне ми може би 5-6 години докато избистря този стил, за да бъде той търсен и продаваем, трябваше да имам 40-50 произведения вече създадени, готови, преди да започна да правя изложби, разказва Хубен Черкелов.
Това, което публиката не вижда е, че да си художник е едно самотно занимание, отнема часове, за да се изгради една картина, което не винаги става и много често се налага да се сбогуваш със седмици работа – да си кажеш „Не е станало, дай нататък“, което е част от процеса на възмъжаване, казва още той.
„Животът не е толкова социален, колкото изглежда. Хората се виждат и събират на откриване, но това са предимно приятели, но общуването между художниците е изцяло в социалните мрежи“, твърди Черкелов.
По думите му събитията се организират няколко месеца предварително и в никакъв случай не са спонтанни.
„За съжаление, не съм голям оптимист от това което виждам в България. Имах по-големи очаквания по-скоро – с приемането ни в Европейската общност през 2007 г., минаха много години оттогава. Художествената сцена не се е развила, или поне не в посоката в която се надявах, почти няма големи музейни изложби които да посещават страната ни, няма комуникация и обмен между нашите музеи – много е тъжно…
Трябваше да се създадат повече колекционери – реално те са по-малко, отколкото през 90-те. Галерии в София има, но доколкото съм чувал, те не са много успешни финансово, поради факта, че няма достатъчно колекционери. Има и нелоши художници, но този механизъм за изобразителното изкуство отсъства", пояснява Черкелов.
Чуйте неговите доводи за причините, които рисуват тази мрачна картина, погледът му от Ню Йорк към България, за предстоящата му изложба в Тайпе, Азия и плановете му на родна земя. С него разговаря Лили Големинова.

Борал Шен, изпълнителният директор на Асоциацията на музикалните продуценти (БАМП) представя резултатите от доклада за състоянието на българската музикална индустрия : "Това е първият доклад в такъв обем, мащаб, идея. Две години са минали от момента в който екипът намира екип, който да може да се справи - намирме го в лицето на Вирго Силама. Едната..
Китаристът Мирослав Иванов представя новото си инструментално парче "The Monk's Dance": "Това е музиката, с която не правя никакви компромиси, лични и преживяни хрумки и идеи, неща, които съм събирал през годините. Други са правени със сегашния ми квартет. Едно сладко фънки парче - успяхме да го запишем и снимаме, уловена е радостта, която..
В деня на падането на Берлинската стена говорим за свободата с един от нейните музикални изразители, Веселин Тодоров от група "Фактор", чийто двоен концертен албум излиза сега - цялата публика пее с тях "нямаме време да се погледнем честно в очи...": "Първият ми запис е от 1963 тук, в Радиото. Плочата на групата ни също бе записана тук, но издадена от..
Представяме новата книга на Здравко Петров "Още исторически маршрути: София": "Продължаваме идеята на първата книга за разпознаване историята чрез сградата. Но във втората откриваме нови истории, които не са били писани досега. Когато откриеш нов детайл в архивите или в стар вестник е най-вълнуващото, а в тази книга има доста такива находки. Доста..
Всеки път, когато отиваме от центъра до гарата, минаваме през Халите или се отбиваме в църквата "Света Неделя", вървим по столичния булевард "Мария Луиза", без да се замисляме за личността на първата ни княгиня след освобождението от турско робство. Тя живее само шест години в България, през които се опитва да научи повече за новата си..
Хиляди българи преди четвърт век се обединяват в искането си да остане Родопската теснолинейка. Преди 11 години едно тогава 20-годишно момче, Кристиан Ваклинов успява и вече сме в навечерието на излизането на книгата му, посветена на Родопската теснолинейка. Ето го пред микрофона на фена на теснолинейката и автор на поредицата Боян Бочев: "На 1..
Мобилното студио на Радиокафе е от фестивала "Мелба дизайн" - международен форум за графичен дизайн. Първи гости са Бояна Гяурова и Адрияна Андреева от студио "Комплект": "Участвам с изложба и разказвам за процесите в работата си в областта на промишления дизайн, имам собствено студио за мода. Очарован съм от връзките между усещания, материал,..