Социалното министерство (МТСП) публикува за обществено обсъждане промени в Кодекса на труда, които да уредят по детайлно работата от разстояние и дистанционния труд, както и налагащият се хибриден модел на работа.
Сега действащата уредба на тези форми на труд е от 2011 г. и не съответства на последиците от пандемията от Covid-19 и развитието на комуникационните технологии, се мотивират от ведомството.
Срокът за обществено обсъждане на проекта за промени за работа от разстояние е 11 септември т.г..
Въпреки че дистанционната работа в България е най-слабо разпространена сред страните членки на Европейския съюз (ЕС) и обхваща едва 10% от работниците, се налагат промени, за да се гарантират от една страна безопасните условия на труд, а от друга - отчитането на работното време и да се разсеят притесненията за прекомерен контрол от страна на работодателите.
Разговор с акцент по темата с доц. Теодор Дечев – директор на отдел „Индустриални политики“ в Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ).
„Ние сме участвали в работната група, която е подготвила тези текстове, те не са измислени от МТСП. Нормативното уреждане на работата от разстояние за целия ЕС става през 2002 година, а до 2006-а всички държави са направили необходимите промени, нужни за регулиране работата от разстояние“, посочи той.
По думите му, това първо споразумение между работодатели, работници и профсъюзи, е въведено на европейско ниво не като директива, а като доброволно прието – в зависимост от националните традиции и възможности. За едни страни са направени промени в Кодекса на труда, за други са въведени кодекси за добри практики, за трети са разписани подробни споразумения, които се следват.
„България не попадна в тази вълна на регулация, защото ние влязохме в ЕС година по-късно – 2007 г. Но не сме се забавили прекалено дълго, защото през 2010 г. вече имаше споразумение между представителните организации на работодателите и работниците, с което на практика се въвеждаше в България европейското споразумение. А то предвиждаше промени в Кодекса на труда, които бяха направени“, уточни доц. Теодор Дечев.
Със синдикатите въпросът е обсъден в работна група. От АИКБ са съгласни с приетия оригинален текст.
Дечев се позова на твърдение, записано в текста, според което няма ясно регламентирано задължение, мястото, от което се извършва работата от разстояние, и периодите на работа извън предприятието да се установяват по споразумение, т.е. да се вписват в трудовия договор.
„В нашата представа в трудовия договор може да бъде записано всичко, за което се съгласяват работодателят и работникът, той е индивидуален акт, няма нищо лошо тези детайли да се фиксират“.
Твърди се, че липсата на пряк контрол и контакт с работодателя е предизвикателство за възлагането и отчитането на работата, както и за осигуряване на безопасни условия на труд, но вярвам, че всеки ще се съгласи, че хората избягват да поддържат нездравословни и небезопасни условия в дома. По-скоро обратното - работодателите са под подозрение, че на работното място може да бъде по-неуютно, отколкото в дома. Що се отнася до възлагането и отчитането на работата - в редица случаи тя се отчита като цял, завършен, оперативен цикъл , коментира още доц. Дечев.
Според него текстовете не предизвикват тенденция за притеснение, но има нещо свързано с изкуствения интелект и т.нар. алгоритми, което според редица организации и "според писателите-фантасти може да доведе до прекомерен контрол от страна на работодателя. Поради това има и такъв текст, че когато се намеси ИИ, винаги следва да има и човешки контрол.
Дечев допълни: „Ние нямаме нищо против, че човекът и неговите права са в тезата на дигиталната трансформация – нещо повече, във връзка с това работодатели и синдикати на европейско равнище са написали отделно споразумение още през 2020 година, за което ние работим съвместно със синдикатите за въвеждането му в България“.
Още подробности, чуйте от разговора на Лъчезар Христов в звуковия файл.
Във втория ден от седмицата гост в коментарното предаване "Форум" е Лора Младенова - автор, поет и активист с журналистическо и юридическо образование. Заедно с водещия Лъчезар Христов, тя обсъди следните теми: Боклукът на София: Общината търси да купи още камиони, как се стигна дотук; Политически сезон в условията на напрежение и протести;..
Заради интензивния трафик се променя организацията на движение в участък с ремонт от автомагистрала “Тракия" в Софийска област между 24-и и 33-и километър, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура". До 9 октомври (четвъртък) на четири пъти в следобедните часове - в 12 ч., 14 ч., 16 ч. и 18 ч., за около 30 - 45 минути ще се спира изцяло движението..
Нормални ли са климатичните процеси, които наблюдаваме през последните години по света, но и в България - свлачища, поройни дъждове, пожари. “Те са пряко следствие от климатичните промени, които настъпват и се ускоряват, така че това, което виждаме сега и което ще виждаме в бъдеще, е новата климатична реалност и трябва да сме подготвени..
Мотото тази година "Всяка история е уникална, всяко пътуване има значение“ напомня, че зад всяка диагноза стои лична история - история на смелост, устойчивост и надежда. По данни на Световната здравна организация, през 2022 година близо 2,3 милиона жени по света са диагностицирани с рак на гърдата, а над 670 хиляди са загубили битката с болестта. В..
Критики, обяснения и предложения как да се реши кризисната ситуация с липсата на фирма, която почиства и извозва отпадъците в столичните райони “Люлин“ и “Красно село“, се чуха по време на днешното заседание на комисията по екология и околна среда в Столичния общински съвет. На нея освен зам.-кметът по екология Надежда Бобчева, присъстваха районните..
Инициативата на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА) за построяване на реплика на самолета, с който по време на бомбардировките на София през Втората световна война 27-годишният поручик Димитър Списаревски се жертва, за да спаси други българи, вече е към своя финал. Представянето ще се състои на 16 октомври,..
Краткотраен дъжд
Дъжд
Превалявания