Петър Ганев: Повишаването на МРЗ има своите последствия, включително и негативни

Увеличение на минималната работна заплата от началото на следващата година предлага правителството.

Проектопостановлението на Министерския съвет е публикуван за обществено обсъждане. Според него от 1 януари 2024 г. минималната заплата трябва да стане 933 лв. вместо сегашните 780 лв.

 „Промяната беше очаквана. Преди месеци изчисленията сочеха този предвиждан размер. След такава инфлация и ръст и на пенсиите, ирационално е да не се очаква ръст и на заплатите, включително и на минималната.

Държавата може да определя МРЗ, въпросът е има ли кой да я изплати“, коментира пред БНР-Радио София Петър Ганев, икономист от Института за пазарна икономика.

Според експерта повишаването на МРЗ може да има своите последствия, включително и негативни.

Ако ще догонваме средните доходи в Европа, то това трябва да мине през растеж на икономиката, категоричен е Ганев.

Ръстът в частния бизнес минава през образованието, привличане на инвестиции, създаване на индустриални зони и т.н. От друга страна механизмът, довел до рекордно повишаване на МРЗ с 20% (минималната да е половината от средната) води до повишаване и на средната.

Вече става по-скъпо създаването на ново работно място.

Заплатата не е за покриване на кошница (потребителска), а се дава за извършване на определена работа, отбеляза още икономистът.

Той не пропусна да изтъкне и съществуването на разлики в картината по сектори и региони в страната. И допълни, че са желателни по-гъвкави възможности за определянето на възнагражденията.

Чуйте разговора на Невена Николова.