Проф. д-р Развигор Дърленски: Атопичният дерматит е огледало на околната среда

"Надали мога в едно изречение да дам отговор на въпроса какво е атопичния дерматит. Самото комплексно заболяване представлява една голяма енигма за повечето специалисти, които се занимават с него. Това обаче, което знаем е, че освен кожните прояви атопичният дерматит върви ръка за ръка с така наречените симптоми от спектъра на атопията. Тоест, при един пациент освен кожните прояви може да има астма, може да има сенна хрема, може да има алергичен конюнктивит. И всъщност в последните години има много проучвания и много данни се натрупаха за това, че механизмите, по които възникват и астмата и сенната хрема, и атопичния дерматит имат много сходни елементи, без да са задължително еднакви. С оглед на това в 21 век нашата теза е, че атопичният дерматит е заболяване извън кожата. То е едно системно възпалително заболяване с характерни кожни прояви", поясни той.

По думите му заболяването е в топ 5 по честота поставени диагнози, независимо дали става въпрос за възрастни или деца. Честотата на срещане при децата е между 20 и 25% за нашата страна, което означава, че всяко пето дете в България се ражда със заболяване от спектъра на атопичния дерматит. Специалистът отбеляза, че при правилна грижа за кожата над половината от децата успяват да живеят нормално.

"Това е едно подценявано заболяване с оглед какви са психоемоционалните последствия от това, да носиш гените за тази болест. И не на последно място едно заболяване, което води до значителни утежнения на цялата здравна и социално-икономическа система, благодарение на отсъствието на тези хора от работа и неадекватната им работоспособност", отбеляза проф. д-р Дърленски.

Сърбежът и сухотата на кожата са най-ясно изразените симптоми, а основната причина за заболяването е генетичната. Пациентите, които страдат от по-тежки форми имат съпътстваща тревожност или депресия, поясни дерматологът. Според думите му голяма част от пациентите са с лека или средно тежка форма на атопичен дерматит, която дерматолозите менажират с локално лечение. Тежката форма обаче се счита за инвалидизиращо заболяване, тъй като пациентите заради сърбежа, безсънието и липсата на концентрация са крайно неработоспособни. Налага им се често да отсъстват от работа и понякога биват хоспитализирани.

"Като деца те са такива, които трудно се адаптират в детски колективи като градини и ясли. Интересното е, че впоследствие като цяло неформалният живот на групата започва да се ориентира около детето с атопичния дерматит и то става лидер на тази група. Това, което знаем е, че децата с атопичен дерматит като че ли имат вродена по-голяма интелигентност от връстниците си", каза проф. д-р Дърленски.

Той допълни, че:

"Атопичният дерматит е като едно огледало на околната среда. Абсолютно всеки един фактор от околната среда е в състояние да предизвика пристъп или да подобри заболяването."

Най-големият фактор за развитието на болестта са гените. Ако единият родител страда от заболяването, то шансът на детето да го развие е 30%, а ако и двамата родители са носители на такива гени, то шансът детето да развие атопичен дерматит се увеличава до 70%. Подходът за лечение е стъпаловиден, като в леките форми се използват кортикостероидни кремове. При по-тежките форми заедно с локалната терапия се използва и фототерапия, а при тежките форми се включва медикаментозно лечение.

Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.