Психологът Мария Манова: Амбицията на родителя може да разболее детето

Трябва да казваме на децата „Ти можеш. Виждам, че се стараеш. Оценявам труда ти. Гордея се с теб“. Това са част от условните знаците за признание към детето.

Не бива да забравяме и безусловните: Обичам те. Вярвам ти. Важен си за мен.

Това посъветва психоложката Мария Манова при гостуването си в БНР-Радио София.

В противен случай детето може да си мисли, че няма значение (за никого), че е лошо, а това ще спъва развитието му.

Манова е автор на книгата "Ефективните родители" с подзаглавие: Успешните сценарии за нашите деца. Тя поясни, че по ефективен родител има предвид този, който се стреми да знае, да направи, да се информира, да пробва.

„Ефективно е това, което върши работа, което е приложимо“, каза още специалистът.

В книгата тя пише за изграждане на добри взаимоотношения и емоционална връзка с детето. На тази база, по думите ѝ, всичко може да бъде ефективно.

Съветва да забравим израза „първите седем години“. След това детето продължава да се развива.

Неглижирането на добрата връзка с наследника най-драматично може да се отрази по време на пубертета му. Тогава неразрешените конфликти добиват друго измерение.

Манова подчерта, че детето непрекъснато трябва да бъде окуражавано като личността и постъпки. Не препоръчва приятелско споделяне.

„Да не забравяме, че сме родители. Можем да бъдем приятели с детето след излизането му от тийнейджърството.“

Книгата е подходяща е за майки и бащи на деца, които са между 4 и 12-годишна възраст. Има примери и упражнения. Говори се както за блокиращите родители, така и за свръхамбициозните, „перфекционистите“.

По думите на Манова, след 4-тата му година трябва постоянно да общуваме с детето, да търсим неговата оценка за дадена ситуация, да искаме съпричастност. Когато търсим неговото мнение, то се чувства ангажирано и активно.

Съвременното родителство не може да разчита толкова на интуиция, колкото на познания. Авторитаризмът вече се отхвърля. Набляга се на връзката и отношението, на разбирането. Иска ни се да контролираме, да моделираме, да коригираме. Но трябва да търсим начини и подходи, да го питаме. Да не акцентираме върху дефицитите му, а върху силните му страни, отбеляза още Мария Манова.