"Има смисъл да се мисли за медийната грамотност и изобщо за културата свързана с медиите и комуникационната среда по същия начин, по който се мисли за здравната култура и за нейната необходимост през целия живот. Стана видно, че здравната култура на българите от всички възрасти и сфери на живота не е на необходимото ниво. Нещо, което се адресира и през образованието, но трябва да се учи през целия живот. По същия начин и медийната грамотност е един комплекс от умения, при това умения, които следват една движеща се мишена, каквато са медиите с тяхното бурно постоянно развитие", каза тя.
Иванова посочи, че децата в семейната среда косвено са изложени на влиянието на електронните медии. Те стават почти автономни потребители на медийно съдържание в момента, в който им бъде предоставено свързано с интернет устройство. Оттук следва да развиват способността да разбират въздействието на медиите. Тя отбеляза, че всяка година се организират конкурси, като фокусът на тазгодишния е върху децата и младите хора. Любопитни примери на тема "медийна грамотност" могат да бъдат намерени например в TicToc.
"Източник на вдъхновение дори по конкретната тема може да бъде намерен, ако човек изгледа 5, 6, 10 от тези кратки видеа в TicToc. Знаем за проблемното съдържание и за това, колко неподходящо е то за част от децата. Но в TicToc, в Instagram, в Youtube, а в Youtube се препубликува много от това съдържание, всъщност има много интересни примери", сподели тя.
По думите й много често децата развиват творческото си мислене чрез имитация. Това е нещото, което ги подтиква да започнат да създават съдържание, а също така те се запалват изключително силно и устойчиво по социални каузи. Относно работата с учителите по отношение на медийната грамотност Иванова каза:
"Ние се срещаме с едни много мотивирани учители, на които не се налага да им бъде обяснявано защо е необходимо да развиват една или друга компетентност. Те идват и участват в нашите обучения защото разбират техния смисъл. Необходимостта за самите себе си, като професионалисти и като консуматори на медийно съдържание и като учители, които не само образоват, но и възпитават. Особено, когато работят и с по-малки ученици. Очакванията са непропорционално големи към тях и може би и към гражданите, тоест към потребителите. Действително предизвикателството пред образованието не само тук в България е много голямо. Свързано е с бурно технологично развитие и навлизане на изкуствен интелект. Имаме няколко различни програми, имаме методология, имаме индекс, с който измерваме уменията на учениците в гимназията. Миналата година проведохме такова пилотно тестване. Стремим се да им предоставяме ресурси, готови методи, разработени урочни планове."
Тя отбеляза, че в България има и трябва да има политика за медийна грамотност, защото ролята на медиите и медийния регулатор тепърва ще се осъзнават. В началото на ноември 2023 г. ще се проведе национална конференция "Медийната грамотност като споделена отговорност". Иванова сподели, че целта на тези конференции е да се направи среща с представители на водещите институции, неправителствения сектор, бизнеса, медийния регулатор, за да се види каква е медийната политика в България.
"Ролята на обществените медии е ключова за развитието на медийната грамотност по начало. Добрите примери свързани с високи нива на медийна грамотност в държавите са свързани с много сериозен ангажимент от страна на медиите, не просто да популяризират кампания, а да развиват съдържание за повишаване на медийна грамотност", отбеляза Иванова.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..
Първи март през погледа на един американец – комикът Доналд Микнеър ни разказва за своите впечатления за българския празник и колко дълго трябва да носим мартениците на ръката си. Доналд Микнеър живее в България през последните 5 години. Неговият стил на комедия е смесица от разказване на истории и културни наблюдения, като с чувство за хумор..
Регионален исторически музей- София представя най-новата си дигитална рубрика „ Сградите разказват “. Инициативата е част от проекта „ КЛаДА-БГ “ и включва видео материали , представящи историите на известни и емблематични сгради в центъра на столицата и на хората, които са ги обитавали. В част от видеата може да чуете и видите наследниците на..
Коментатори във "Форум" тази седмица са бившият заместник-министър на икономиката и външните работи Милен Керемедчиев и адв. Петромир Кънчев. Заедно с водещия Лъчезар Христов, част от темите, които дискутираха днес, бяха: - Обобщение на темите от седмицата - Дневният ред в парламента – борбата за регулаторите, сваляне на депутатски имунитети,..