"Има смисъл да се мисли за медийната грамотност и изобщо за културата свързана с медиите и комуникационната среда по същия начин, по който се мисли за здравната култура и за нейната необходимост през целия живот. Стана видно, че здравната култура на българите от всички възрасти и сфери на живота не е на необходимото ниво. Нещо, което се адресира и през образованието, но трябва да се учи през целия живот. По същия начин и медийната грамотност е един комплекс от умения, при това умения, които следват една движеща се мишена, каквато са медиите с тяхното бурно постоянно развитие", каза тя.
Иванова посочи, че децата в семейната среда косвено са изложени на влиянието на електронните медии. Те стават почти автономни потребители на медийно съдържание в момента, в който им бъде предоставено свързано с интернет устройство. Оттук следва да развиват способността да разбират въздействието на медиите. Тя отбеляза, че всяка година се организират конкурси, като фокусът на тазгодишния е върху децата и младите хора. Любопитни примери на тема "медийна грамотност" могат да бъдат намерени например в TicToc.
"Източник на вдъхновение дори по конкретната тема може да бъде намерен, ако човек изгледа 5, 6, 10 от тези кратки видеа в TicToc. Знаем за проблемното съдържание и за това, колко неподходящо е то за част от децата. Но в TicToc, в Instagram, в Youtube, а в Youtube се препубликува много от това съдържание, всъщност има много интересни примери", сподели тя.
По думите й много често децата развиват творческото си мислене чрез имитация. Това е нещото, което ги подтиква да започнат да създават съдържание, а също така те се запалват изключително силно и устойчиво по социални каузи. Относно работата с учителите по отношение на медийната грамотност Иванова каза:
"Ние се срещаме с едни много мотивирани учители, на които не се налага да им бъде обяснявано защо е необходимо да развиват една или друга компетентност. Те идват и участват в нашите обучения защото разбират техния смисъл. Необходимостта за самите себе си, като професионалисти и като консуматори на медийно съдържание и като учители, които не само образоват, но и възпитават. Особено, когато работят и с по-малки ученици. Очакванията са непропорционално големи към тях и може би и към гражданите, тоест към потребителите. Действително предизвикателството пред образованието не само тук в България е много голямо. Свързано е с бурно технологично развитие и навлизане на изкуствен интелект. Имаме няколко различни програми, имаме методология, имаме индекс, с който измерваме уменията на учениците в гимназията. Миналата година проведохме такова пилотно тестване. Стремим се да им предоставяме ресурси, готови методи, разработени урочни планове."
Тя отбеляза, че в България има и трябва да има политика за медийна грамотност, защото ролята на медиите и медийния регулатор тепърва ще се осъзнават. В началото на ноември 2023 г. ще се проведе национална конференция "Медийната грамотност като споделена отговорност". Иванова сподели, че целта на тези конференции е да се направи среща с представители на водещите институции, неправителствения сектор, бизнеса, медийния регулатор, за да се види каква е медийната политика в България.
"Ролята на обществените медии е ключова за развитието на медийната грамотност по начало. Добрите примери свързани с високи нива на медийна грамотност в държавите са свързани с много сериозен ангажимент от страна на медиите, не просто да популяризират кампания, а да развиват съдържание за повишаване на медийна грамотност", отбеляза Иванова.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Гостуваме на празника на община Етрополе. В началото с нас е Теодора Ботева, представител на местен бизнес:
Тази седмица (на 29 юни) беше отбелязан за поредна година Денят на Дунав под мотото „Да пазим Дунав син“. Всяка една от Дунавските държави беше избрала как да го отпразнува – например, във Видин започна фестивала на изкуствата „Реката“, в Тутракан се проведе конкурс за изработка на творба от естествени материали „Флората и фауната на Дунава“, в..
На 30 юни 2024 г. (неделя) от 19:30 в "Нов театър“ – НДК, ще се изиграе последното представление за сезона на спектакъла "Архангел Михаил" по текстове на Георги Марков. Това е единствената българска пиеса, печелила първа награда за драматургия на театралния фестивал в Единбург (1974). Тя не е била представяна пред българска публика повече от 30..
Разговорът е с Илия Христов - председател на сдружение “Сини сърца”. Именно организацията реализира проекта за Музей на футболен клуб “Левски” . Музеят е открит на 2 октомври 2019 година: Мястото е стадион “Георги Аспарухов” - Герена и в него всеки може да види някои от светините на клуба - учредителния протокол, легендарните трофеи “Улпия..
Софийски разкази - Старите софийски пазари: "В 1879 населениет вече е пораснало от почти 12 хиляди на цели 20 хиляди. Имало е множество чаршии до северната част на бул.Дондуков (днес - МС и ЦУМ), наблизо е бил и еврейският квартал. Касапската е съвпадала с района на днешния МС - крива уличка с дюкяни, пред които са били изложени части от животни...
Лили Големинова представя един от най-старите европейски музикални фестивали - „Варненско лято“ . Един от скорошните му акценти с пианиста Жюлиен Жерне, както ще разберем от нея, е типично френски като съчетание: " Международният музикален фестивал „Варненско лято“ скоро ще стане на впечатляващите 100 години. Всичко започва през 1926 година, когато..
Прочутата оперна прима Гена Димитрова среща съпруга си когато е студентка в Консерваторията и мие чиниите в мензата, за да се издържа. Тогава по-състоятелните ѝ колежки иронично се подсмихват, но именитата вокална педагожка Лиляна Жабленска им казва веднъж "Сега вие ѝ се смеете, че ви мие съдовете, а един ден може би вие ще миете нейните"...