Началото на Международната федерация по фармация датира от 1912 година, като в нея членуват много от фармацевтичните организации в света. По думите на Сапунаров ковид е показал, че много от англосаксонските страни ползват услугите на фармацевтите. Държавата и фондовете им заплащат за допълнителни дейности, тъй като в западния свят има недостиг на медицински специалисти. Доста от нещата, които са по-прости в здравеопазването натоварват допълнително здравната система.
"Аз се гордея с моята професия, защото ние сме една от наблюдаваните професии по директива, в Европа има такава и ние сме от социално значимите. Учим пет години и половина, тоест както лекарите адвокатите, стоматолозите и ние не можем да имаме бакалавърска степен. Или учиш пет години и половина, или не учиш", каза той.
Освен това посочи, че у нас прехвърлянето на част от задълженията към фармацевтите е неприложимо по няколко причини. Първо: няма желание за това и второ - никой не иска да променя законодателството.
"При нас в последните години вместо професията да се развива се получава така, че ни превръщат в едни обикновени продавачи общо взето. И настройката от това, че такива са правилата по закон и по наредби е, че накараха и обществото да ни приема така. А всъщност всеки един пациент, който влиза при нас в аптеката има ползата да си отдели три или четири минути да говори с нас. Как да приема лекарството, колко дълго, има ли странични ефекти", сподели Сапунаров.
Той отбеляза, че в страната имаме пет факултета, които подготвят кадрите. Много от младите хора, които са се насочили към медицината се колебаят дали да не изберат фармация и така местата се попълват. Сапунаров каза, че едно от предизвикателствата е, че много от пациентите или не спазват часовия диапазон на лечението, или не довършват курса. Относно дигитализацията той заяви:
"Все още системата се надгражда и все още очакваме бялата рецепта да започне да се използва. Тоест тази, която не е по здравния фонд също. Това е облекчение, но това е един голям плюс за пациентите, както и за всички медицински специалисти по веригата. Защото остава историята кой какво е пил. И ако цялата система влезе в така предвидения вариант, тогава вече ще се знае с какво да не се продължава лечението. Има пациенти, които влизат в една, във втора аптека, вземат си различни неща предписани от различни лекари и самите лекари даже не знаят, че пациентът пие това, това, това и онова."
По данни в ЕС една аптека обслужва 3022 пациента, докато бройката у нас е 2423 пациента. Плътността на аптеките на 10 хиляди души в Европа е 3.23%, а в България е 4.13%, което показва, че по показатели имаме повече аптеки отколкото в ЕС. Там аптеки и болници се отварят на база население, а не свободно, както е при нас.
"В момента се прави национална аптечна карта и според населението там, където няма аптеки ще могат да се отварят в бъдеще. Това е европейският похват. Първо трябва да имаш брой население за да имаш аптека и второ - трябва да имаш отстояние от аптека до аптека, за да можеш да покриеш повече пациенти, тоест аптеката да е там, където живеят хората. Защото тук парадоксът е, че в Младост 4 има две аптеки на кръст, а в центъра до някои болници има и по 10", отбеляза Сапунаров. Той посочи, че в България цените на лекарствата са по-ниски и поради тази причина много от фирмите са изтеглили продукцията си от нашия пазар.
Повече подробности можете да чуете в звуковия файл.
Биляна Савова извървява дълъг път между план “2В” и план “Да бъда”. “Много интересно как изобщо се появи в живота ми цялата тази концепция за план “Да бъда””, разказва тя и се връща към датата 30 май, когато се отбелязва Денят на хората, които живеят с диагнозата “Множествена склероза”. “Идеята е първо да погледнеш към себе си и да си дадеш сметка..
Свободното къмпингуване в България и Европа от години е тема сред любителите на почивка с кемпер, каравана или палатка. Особен интерес буди темата, след като през януари в Гърция приеха нови правила за свободно къмпингуване. От години то е законово ограничено в южната ни съседка, въпреки че много гърци, българи, румънци и хора от цяла..
Образование, медийна грамотност, четене - каква е връзката между тях разказва в ефира на “Радиокафе” Искра Джанабетска от “Книговище” . Първо обаче фокусът на разговора попадна върху днешната дата - 9 май. “Да не гледаме на Европа само като на комфорт. Аз изпитвам голямо удоволствие от това да разбираш и да разсъждаваш и смятам, че когато..
Това лято педстои шестото издание на Sofia Summer Fest. Ради Георгиев и Борко Чучков гостуваха в предаването “Добър вечер, София“ , за да разкажат за предстоящото шесто изданиe на Sofia Summer Fest, което започва на 4 юли 2025 година, с двудневен музикален маратон. То ще бъде открито отново от певеца Васил Найденов, а на втория ден от..
На 9 май отбелязваме Деня на Европа. На този ден преди 75 години е подписана Декларацията на Роберт Шуман, която полага основите на Европейския съюз, както и проправя пътя за просперитет, мир, демокрация и сътрудничество в Европа. През 2025 г. Денят на Европа се отбелязва в целия Европейски съюз с редица инициативи и събития. В България..
Илина Пенева и Мартина Новакова разказаха пред Радио София подробности да проекта “Метаморфози на работното облекло“, в който участва и Център "Кристо и Жан-Клод“ от Габрово. Европейският проект се осъществява в шест европейски града с голямо индустриално наследство. Градовете са Кемниц, които са европейска столица на културата за 2025..
75 години след подписването на Декларацията на Роберт Шуман, която полага основите на Европейския съюз, Европа продължава да изглежда като основния остров на свободата, на демокрацията и хуманизма, коментира пред Радио София д-р Катя Христова-Вълчева. Тя e “Жан Моне” лектор и главен асистент по Европейска политика в НБУ. "Европа е естественият..