· Как ще докоснем космоса и какво вероятно ще намерим там.
· Дали наближава времето на космическото пътуване и колонизацията на далечни планети?
· Кога ще можем да планираме следващата си ваканция не в Европа, а "на" Европа?
· Дали има вероятност в необятната космическа пустиня да ни посрещнат други далечни пътешественици?
Подробности разказа доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и преподавател в катедра "Астрономия". Той е носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Ученият ще представи под формата на дискусия една от най-интересните теми за колонизацията на космоса.
"Колонизацията на Марс става все по-близо и по-близо и може би ще я видим дори в рамките на нашия живот. Освен това, утре ще станем свидетели на разкриване на първата информация за най-големите проби взети от астероид. Мисията "Озирис-Рекс" посети астероида, донесе проби в края на септември и утре, 11 октомври ще бъдат споделени първите резултати от тях. Да видим дали има органични вещества, какви са, дали пък там някъде не се крие произходът на живота на Земята", сподели доц. д-р Божилов.
Той посочи, че е станало ясно, че на ледената луна на Юпитер - Европа са открити органични съединения и, че е възможно Европа да е потенциален дом на живот, подобен на този на Земята. Освен това каза, че всички астрономи до момента са открили около 5500 екзопланети, а в атмосферата на една от тези планети има отпечатък от водни пари.
"Около 30-40 от тях попадат в т. нар. "зона на обитаемост". Това е място около дадена звезда, в която планетата получава такава топлина, че ако има атмосфера, подходящо атмосферно налягане и вода, тази вода би текла на повърхността. От всички тези 5500 екзопланети едва няколко десетки можем да кажем, че са потенциален близнак на земята", отбеляза той.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
"Предимството на първите" е слоуганът на Радио Стара Загора - днешното предаване е съвместна продукция с тях и е посветена на 100-годишнината на Старозагорската опера: Началото е с краеведа Снежана Маринова , администратор на страницата Наш'та заара нийде я няма : "Животът ми е минал тук. Операта е сред един от основните източници на духовните..
Габриел Тачев за Историческа работилница "Люлин" и посветената на квартала експозиция: "Идеята започна като на шега - открихме първа витрина, която да стане част от музейна експозиция. Общият брой експонати са за две витрини. Започваме с предисторията: Модерно предградие като майката на Люлин. До 1976 кварталът се казва "Модерно предградие". Имаме..
Лилия ИлиЕва, aвторката на книгата с интервюта с 33-ма известни български мъже „Заведи ме в теб“, разкрива какво са ѝ споделили за любовта някои от героите ѝ в книгата. Актьорът Андрей Баташов ѝ изповядва: „ М исля, че взаимоотношенията между двама души зависят от качеството на информацията, която протича между тях, дали е точна, ясна и..
Мобилното студио на предаването „Радиокафе“ се настанява удобно на сцената на #гудгейм Lan Party 2025 . На 24 май – празника на българската просвета, култура и писменост, темите ще са предизвикателен фюжън между видео игрите и българския език. С разнообразните гости в три часовото предаване, ще проследим как се променя общуването в дигитална среда,..
Седмицата завършва с коментаторите във "Форум" – Адриана Диканчева и Никола Атанасов. Заедно с водещата Елена Пъневска, те дискутираха по различни теми от деня: - ПП "Възраждане“ апелират министерствата да разгледат членствата в различни НПО и да прекратят такива, които не носят полза за държавата - Тръмп блокира възможността..
Столичната библиотека отбелязва Деня на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност с фотодокументални изложби, литературни четения и Ден на отворените врати. Празничната програма за 24 май ще започне в 11.00 часа, а софиянци и гости на столицата могат да посетят Централната сграда на пл. "Славейков“, да разгледат..
Третото издание на Нова българска типография демонстрира постиженията на българските дизайнери, работещи в областта на калиграфията, летеринга, шрифтовия дизайн и типографията след 2019 година. Повишеният интерес към изкуството на шрифта през последните години създаде поле за изява на много автори и повиши критериите и очакванията на широката..