· Как ще докоснем космоса и какво вероятно ще намерим там.
· Дали наближава времето на космическото пътуване и колонизацията на далечни планети?
· Кога ще можем да планираме следващата си ваканция не в Европа, а "на" Европа?
· Дали има вероятност в необятната космическа пустиня да ни посрещнат други далечни пътешественици?
Подробности разказа доц. д-р Владимир Божилов, зам.-декан на Физическия факултет на СУ "Св. Кл. Охридски" и преподавател в катедра "Астрономия". Той е носител е на докторска степен по астрофизика и астрономия, като основните му научни интереси са към изучаването на активните галактични ядра, космологията, екзопланетите и търсенето на живот извън Земята. Ученият ще представи под формата на дискусия една от най-интересните теми за колонизацията на космоса.
"Колонизацията на Марс става все по-близо и по-близо и може би ще я видим дори в рамките на нашия живот. Освен това, утре ще станем свидетели на разкриване на първата информация за най-големите проби взети от астероид. Мисията "Озирис-Рекс" посети астероида, донесе проби в края на септември и утре, 11 октомври ще бъдат споделени първите резултати от тях. Да видим дали има органични вещества, какви са, дали пък там някъде не се крие произходът на живота на Земята", сподели доц. д-р Божилов.
Той посочи, че е станало ясно, че на ледената луна на Юпитер - Европа са открити органични съединения и, че е възможно Европа да е потенциален дом на живот, подобен на този на Земята. Освен това каза, че всички астрономи до момента са открили около 5500 екзопланети, а в атмосферата на една от тези планети има отпечатък от водни пари.
"Около 30-40 от тях попадат в т. нар. "зона на обитаемост". Това е място около дадена звезда, в която планетата получава такава топлина, че ако има атмосфера, подходящо атмосферно налягане и вода, тази вода би текла на повърхността. От всички тези 5500 екзопланети едва няколко десетки можем да кажем, че са потенциален близнак на земята", отбеляза той.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Изнесеното ни мобилно студио днес предава от Южния парк, където е поредното издание на „Реките на София“, на което гостуват и "Граждански будилник". Първи с нас са Айлин Юмерова – организатор на "Граждански будилник" и Захари Янко в – водещ и организатор на „Кръгла маса без маса“: "Заедно с Краси Костов от "Седемте посоки" сме подготвили..
Тази седмица Горна Малина празнува. Тържествата започнаха на 27 август и продължават до края на месеца. Традицията е общината да празнува в последната събота и неделя на август, обясни пред БНР-Радио София Ганка Христова , експерт "Култура и образование" в Община Горна малина. Тя разказа, че досега жителите са гледали кино под звездите и..
Пълното обновяване на втория подлез на "Орлов мост", който свързва Княжеската градина с ул. "Сан Стефано", приключи тази седмица, съобщиха от Столичната община. Според кмета на София Васил Терзиев, мястото е напълно преобразено и от тъмен, изоставен и вандализиран тунел е превърнато в осветено, сигурно пространство, център за изява на..
С концерт на Соня Йончева и Виторио Григоло, озаглавен "Италианска вечер", започна снощи фестивалът "Гала в София" на площада пред катедралния храм "Св. Александър Невски". Той ще продължи тази вечер с концерт на Соня Йончева, Пласидо Доминго и Хосе Карерас, озаглавен "Големият финал" . "Гала в София" започва с "Италианска вечер" Не..
Държавата започна поетапно прехвърляне на имотите от бившето жп трасе от "Изгрев" до район "Слатина", върху което има планове Столичната община да изгради линеен парк с велоалея и съпътстваща инфраструктура към нея от гара "Пионер" до ВТУ "Тодор Каблешков". Това потвърди в ефира на БНР-Радио София кметът на район "Изгрев" д-р Делян..
Уволнената директорка на общинското предприятие "Паркове и градини" Милена Васева била неинициативна, не е предложила преструктуриране на дружеството и затова работниците били с ниски заплати. Това обясни като мотиви за отстраняването ѝ зам.-кметът по екология на Столичната община Надежда Бобчева пред БНР . Другото обвинение към Васева, заради..
Този август беше месец на отпуск не само за институциите и политиците, а като че за пръв път в българската история – и за протестите. "Самите политици, които се оказаха в средата на тези протести, се опитаха да намерят основание и оправдания за това - защо те не са толкова масови или толкова гневни. Това сякаш стана тенденция в българската..