Как възклицанието "Боже мой!" на Теа Денолюбова стана заглавие на моноспектакъл

Моноспектакълът на Христо Мутафчиев "Боже мой" ще има четвърта премиера на Камерна сцена в Народния театър на 21 ноември.

Зад спектакъла стои много силен творчески екип: режисьор е Стоян Радев, драматург - Мирела Иванова, начело с Христо Мутафчиев в главната роля.

 В предаването „Радиокафе“ гостува писателката Теа Денолюбова, за да разкаже за своята работа върху драматургичния текст, написан специално за актьора, както  и за останалите си творчески и добротворчески проекти.

„Идеята се роди преди 2 години, когато прочетох романа „Жажда“ на Амели Нотомб, казах си, това е моноспектакъл, трябва някой да го изиграе. Кой ? – Христо. Звъннах му и му казах: Има една книга, трябва да ѝ направим адаптация, трябва да стане моноспектакъл, идвам!“, сподели тя и допълни:

„Той страшно много я хареса и не ме остави на мира, докато не започнах да пиша“.

В процеса на работа писателката успява да внедри своята история.

„Всъщност, от Амели остана един прекрасен цитат, прекрасно вдъхновение, но в крайна сметка текстът ми премина през доста метаморфози, успях да напиша нещо свое, което беше голямата битка, с което много се гордея, до голяма степен, благодарение на Стоян Радев, който ме видя в момент, в който блокирах и си казах, че не мога да работя с този текст“.

„Напиши своята история, това, което ти харесва, искам да пишеш, все едно си влюбена и летиш“, съветва режисьорът. Тези думи дават нов тласък на творческия процес.

И ето, че година по-късно текстът е налице и предстои да се усети дъхът му на сцената“, разказа Теа Денолюбова.

„Мисля, че е много важно един режисьор да уважава живота на текста и неговата чувствителност, Стоян Радев е много отговорен към думите, освен, че ласкае автора, но някак успява и да запази това, което е искал да разкаже преди текстът му да отлети“, твърди писателката.

Тя разкри, че текстът е драматургичен дебют за нея и огромна отговорност, защото е на сцената на Народния театър.

Снимка: НТ "Иван Вазов"

Кога се откъсва от сърцата ни възклицанието „Боже мой!“

„За съжаление, личното ми възклицание Боже мой е почти всеки ден, тъй като светът прилича на една отворена рана, преди години възкликвах от моменти на върховна радост и удивление, но днес по-скоро е отчаян вик – ако може да дойде, да не си тръгва и да ни спаси този Господ“, изтъкна Денолюбова.

Отчаяният вик и молба за помощ се случват в хубава обстановка. "Имаме един герой, който твърди, че е Исус, барман, който твърди, че е Юда, а зрителят предстои да чуе тяхната история", илюстрира тя.

Какъв е героят в моноспектатъла,  представен от Христо Мутафчиев?

„Идеята тук е да излезе един много фин и чувствителен човек, който аз знам, че живее в него и сега благодарение на общите усилия ще излезе“, посочи Теа Денолюбова.

Не е лесно да се събудиш сутрин, не е лесно да излезеш навън, влюбваш се – изоставят те, умира родител, детето ти се разболява, да не говорим за тези, на които им падат бомби над главите, искам зрителите да бъдат горди с това, че те се справят, тези аплаузи на края на представлението  - те са за хората, каза още тя.

Постановката може да бъде видяна и в „Нощ на театрите“ на 18 ноември.

Още за доброволческите и добротворчески бъдещи проекти на Теа Денолюбова чуйте от разговора на Гергана Пейкова в звуковия файл.