„Мога да дам пример – булевардите „Сливница“, „Тодор Александров“, „Данаил Николаев“, „Никола Мушанов“ и др., има „зелена вълна“, която работи в 99% от случаите. Казвам 99%, защото при катастрофа се накъсва движението и образувайки се опашка, започва да се избягва тази „зелена“ вълна“, обясни инж. Петров.
По думите му, най-трудно е да се направи пресичаща се координация. Такава съществува на кръстовището на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Опълченска“, както и на бул. „Тодор Александров“ и бул. „Константин Величков“, обясни Димитър Петров. Той добави, че след тежката катастрофа на бул. Сливница“, при която загинаха момче и момиче, светофарните уредби в София работят на 24-часов режим.
Инж. Димитър Петров уточни, че от Столичната община на няколко пъти са се опитали да върнат и мигането на зелената светлина на светофарите.
„Нашите проучвания, които направихме с камери, които заснемат преминаването на червен сигнал преди и след използването на мигащото зелено, показват няколко пъти намаляване на преминаването на червен сигнал, което дава една доста висока степен на намаление на вероятността на настъпване на тежко ПТП“, обясни инж. Петров.
Той добави, че данните са предоставени на Министерството на регионалното развитие.
„Там трябва да намери развръзка този технически спор, който се е образувал между различните експерти, но данните на територията на Столичната община дават доста добри резултати. Сигналите, които получаваме откакто беше премахнат експерименталния период, в който прекратихме използването на мигащо зелено на наша територия, показва, че хората го искат“, каза Димитър Петров.
Той добави, че на едно от големите кръстовища в София е изградена автоматизирана система, която събира информация за това дали е необходимо налагане на санкция за дадено нарушение. Системата констатира около 40-50 нарушители на седмица, обясни Димитър Петров.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
В средата на седмицата коментаторите Елена Дариева и Светослав Живков разговаряха по темите: Управление във време на демокрация . Избори. "Референдумите не са лек за всякакъв случай. Но стават за "дъвка" на популисти." Особености на национални и местни допитвания – финансиране, изисквания за избирателите, провеждане. Социологическите проучвания..
В присъствието на журналисти днес бяха разяснени част от проблемите за бранша на автоинструкторите, обучаващи нови водачи на моторни превозни средства (МПС). По думите на председателя на "Българско обединение на шофьорите" Христо Радков , вината за неправоспособните шофьори на пътя пада върху обучаващите ги, когато изпитът пред..
Заради проточилия се основен ремонт на Театър София , актьорите от трупата му продължават да изнасят представления от своята програма на други столични сцени – във Военния театър, "Сълза и смях", " Théatro отсам канала", в Младежкия театър "Николай Бинев". Надеждите и очакванията и на състава на театъра, и на почитателите на Мелпомена, са..
Вдъхновена от шедьовъра на Луис Карол "Алиса в страната на чудесата“, режисьорът и хореограф Анна Пампулова създаде своя сценична интерпретация на любимата на много поколения книга. Премиерните дати на танцовия спектакъл на Балет "Арабеск" са на 21.02.2025 г. и 1.03.2025 г. в Националния музикален театър "Стефан Македонски". Музиката е на композитора..
Заложеното в проектобюджета не отговаря на исканията и очакванията от страна на КНСБ за ръст на възнагражденията в обществения сектор . Заложените 5% биха покрили само инфлацията. Това коментира пред БНР-Радио София Петър Мишев , икономически анализатор в Института за социални и синдикални изследвания и обучения към КНСБ. Той..
Фестивалът “Възможното образование“ се завръща с пълно издание от 2020 година насам, в Червената къща, а фокусът му е върху човеколюбивите образователни практики от България. За образованието, но не за невъзможните, а напълно обозрими, нови и съвсем възможни хоризонти, които се откриват пред него, е акцентът на разговора с Нели..
Нова наредба за здравословно хранене на учениците предлага за обществено обсъждане Министерството на здравеопазването. Сега действащата е от 2009 г. През 2018 г. специалистите са преработили Наредбата за физиологичните норми и това налага промени в други документи, свързани с храненето на деца в ясли, градини и в училищна възраст...