По думите им обществените очаквания към учителите и цялата система са огромни. Това е така, защото образованието е неразривно свързано с обществото, културата и начина на живот като цяло и социалният елемент на образованието не неоспорим.
"Учителите винаги са били човекът в класната стая, този, който внася най-вече човешкото. През годините, ако се върнем назад във времето на Възраждането, той е бил носителят на познанието, на информацията, на погледа към света. В последствие това естествено се променя с появата на много материали, а след това естествено и с дигитални материали. Това, което ще ни предизвика съвсем в скоро време и дебатът се надига е, например свързано с внедряване на изкуствен интелект, или многото технологии, които навлизат в образованието. Най-фундаменталното, което със сигурност ще остане, това е човекът, човешкото и неговата способност да изпитва емоции и да преживява чувства", отбеляза Михайлова.
Коцева добави, че преподавателите непрекъснато трябва да придобиват нови умения, за да са в крак с тенденциите в образованието. Това е един процес, който не бива да спира и учителят трябва да бъде преди всичко будител в класната стая. Според думите им технологиите, когато са добре осмислени могат да намерят място така, че да бъдат по-близо до възприятията на децата и да ги провокират да работят по друг начин, който е различен от традиционния.
Михайлова посочи, че крайна възраст за прибавяне на още знания и умения на учителите няма:
"Ако трябва да откроя някаква рецепта за успех, за мен тя съдържа два основни елемента. Първият е любопитството и желанието да пробваш нещо ново. Второто е или да се отдадеш, или да не вземаш толкова на сериозно страха да се провалиш. Да опиташ и евентуално да приемеш, че можеш да се провалиш. Мисля, че тази рецепта е валидна както за учителите, така и за процесите в класната стая. Защото и технологията и изкуствения интелект, и каквото и да сложим на полето на образованието, човешките емоции ще са там. Това ще ни различава от дигиталността напред във времето и ще слага мост между технологията и хуманното."
Според думите им средното образование в България по степен на използване на дигитални решения на Google е извървяло много дълъг път. България има много сериозно място на образователната карта в света за развита екосистема на "Google-училища". Има такива учебни заведения, които работят активно от 2016 година. Освен това у нас има 16 училища, които са разпознати от компанията и в които има много висока степен на дигитализирани процеси. Това са т. нар. "Google-референтни училища", а техният профил е всякакъв и те са в различни населени места.
Националната конференция с международно участие ще събере над 250 гости, сред които директори, учители, заместник-директори, както и образователни експерти от цялата страна. Целта на конференцията е да създаде място за диалог и обмен на добри практики, които са необходими за развитието на уменията на учителите да могат да използват различни подходи, технологии и иновативни методи в своята практика. Ще бъдат засегнати темата за STEM в образованието и игровия подход "учене чрез преживяване". Сред специалните гости са министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, представители на Google и др.
Фокусът върху панелните дискусии ще бъде във втория ден, в който ще се включат представители на общини, директори и учители от различни български градове. Подробна информация за участие има на сайта на Центъра за творческо обучение.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
В предаването "Форум" този четвъртък водещият Лъчезар Христов разговаря със седмичните коментатори по следните теми: Решението на Конституционния съд за изборите, ЦИК и провеждането на избори в България; Кабинет на малцинството или преговори с "Демократична България"; ГЕРБ с два сценария след преизчислението на мандати; Трети бойкот на..
"Националният план за редките болести – приоритет или забравена тема?“ бе надслова на състояла се пресконференция в София, на която бяха обсъдени нуждите и проблемите на хората с редки болести у нас. Членовете на сдружение "Редки болести България“ – Националният алианс на организациите на хората с редки болести в България, посочват,..
“Асоциация за развитие на брокерите на имоти“ е домакин на първото обсъждане на законопроект, касаещ посредническите услуги при сделки с недвижими имоти, представени от “Национално сдружение недвижими имоти“ (НСНИ) и съответно от “Национално сдружение брокери на имоти“ (НСБИ)“. В момента дейността на брокерите попада под регулацията на Търговския..
На 3 март Софийската филхармония ще гостува в Букурещ с българска програма. Диригент е Найден Тодоров, а солист – пианистът Георги Черкин. Програмата включва "Нестинарски танц“ от танцовата драма "Нестинарка“ на Марин Големинов, Концерт за пиано и оркестър №3 в си бемол минор, оп.31 от Панчо Владигеров и Симфония №1 на Веселин Стоянов...
Сексуалните злоупотреби с деца нарастват силно през последните години в глобален план, като България не е изключение, предупреждават от Национална мрежа за децата, на сайта на обединението от граждански организации, работещи за деца. “За 2022-2024 г. по данни на Европол за тежката организирана киберпрестъпност, същата се е увеличила с над 300% както в..
С промяна в дневния ред, която измести питанията към кмета в началото на заседанието, започна днешната сесия на Столичния общински съвет. Някои от тях породиха спорове, но бяха изкривени от лични нападки и обвинения, вместо да се подчинят на конструктивен диалог и аргументативни изказвания. В декларация, изчетена в началото на заседанието, от..
Дирекция "Спорт и младежки дейности" в Столичната община стартира фотоконкурса "В крачка". Той е насочен към младите хора на София от 15 до 29 г., които могат да бъдат професионалисти или непрофесионалисти и обичат фотографията. Целта на конкурса е да насърчи творчеството и индивидуалното изразяване чрез фотография. Конкурсът започва през март, а..