По думите му възобновяемите енергийни източници са навсякъде около нас и ние като общество трябва да се възползваме от тях. Трябва максимално бързо да ги внедрим в нашето ежедневие, за да имаме едно устойчиво бъдеще и да имаме сигурност в живота на нашата планета. Факторите за по-изостаналите действия по отношение на ВЕИ в България са административните пречки и икономическият фактор свързан с инвестициите, посочи той. В момента соларните панели са най-достъпни, но д-р инж. Тодоров отбеляза, че те трябва да се инсталират на покривите, а не на земята, тъй като у нас тя е много плодородна.
"Анализите показват, че една такава инвестиция към днешна дата с цената на тока за бизнеси и за стопански потребители се изплаща ориентировъчно между 5 и 7 години, а за битови потребители между 7 и 8 години. Предвид предстоящото излизане на битовите потребители на свободния пазар, най-вероятно една такава инвестиция ще се изплаща много по-бързо", отбеляза той.
Освен това допълни, че за да не се възпира прехода на зеления процес трябва да се проведе силна информационна кампания по отношение на ползите от ВЕИ, пазара на електроенергия и Зеления преход. Един от административните проблеми за това, че не се поставят фотоволтаици на жилищни кооперации е, че Законът за етажната собственост не дава достатъчно свобода живущите да се кооперират. За да се постави такава инсталация на една многофамилна сграда е необходимо да има 50+1 съгласни. Енергията, която се генерира от този фотоволтаик чисто административно може да бъде ползвана за общите части.
"Ние трябва да влезем в т. нар. "модерни градове", тоест ние да имаме възможности за инсталиране на ВЕИ на покривите на тези сгради. Дали и как те ще бъдат оползотворявани по отношение на това, дали директно ще ползват енергията, или ще бъде от типа на "net metering", който се прилага масово в Европа, също така и инсталиране на зарядни станции пред входовете на блоковете с цел зареждане на електромобили, това са неща, за които ние започваме да мечтаем. По най-бързия начин тези неща може би ще влязат чисто икономически щем не щем в нашето ежедневие", сподели д-р инж. Тодоров.
Последните данни от доклада на ЕС по отношение на Енергийния съюз сочат, че за 2022 г. Има много голям дял на изграждане на фотоволтаични централи, като до момента те са с мощност 41 гигавата. Това е два пъти повече в сравнение с предходната година. По отношение на инсталирането на фотоволтаици България се намира в "златната среда", като сме на едно от челните места по нарастване на инсталирането им.
"Програмата, която върви в момента за финансиране на домакинствата за изграждането на фотоволтаици на покривите, за съжаление отново не е комуникирана достатъчно добре към обществото, за да може то да се възползва максимално добре от програмата и за да може изцяло да усвои средствата по програмата. Това, което виждаме от последните данни е, че може би ще останат не малка част неусвоени средства по тази програма", посочи д-р инж. Тодоров.
Той отбеляза, че в България не сме далече от приемането на закон, който да задължава новопостроените сгради да са снабдени с фотоволтаици, защото чисто конкурентно и икономически инвеститорите, които строят сгради одобряват тази идея.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...
Ана Андреу Бакеро гостува в България с дебютния си исторически роман „Принцесата от Бухенвалд“ – печалната история на Мафалда Савойска, сестра на Царица Йоанна Българска. Събеседник ни е Деметра Димитрова, редактор на романа: "Тайно се надявахме тя да дойде, имахме интересен диалог с читателите. Инициативата дойде от Институт "Сервантес"...
Лечение чрез хипноза – митове и легенди. Гост по темата е Екатерина Цанова: психолог, който работи с Позитивна психотерапия и Хипнотерапия при паник атаки, повишена тревожност, страхове, фобии, безсъние, депресивни състояния, обсесивно-компулсивно разстройство, хранителни разстройства, житейски кризи и др.: "Хипнозата е състояние на контролиран..
Започва 29-то издание на София Филм Фест – представя ни го основателят, самият Стефан Китанов: "Особено забележително е присъствието на българския филм - около 60 от 180-те филма са български. Почти 50 са премиерни, Важно е да гледаме българското кино в контекст, да сравним филмите помежду им и със световни. Темите са многообразни - от исторически до..
Започва Мисия „Стани инженер изобретател в Музейко“ – в нея ни въвеждат Александра Димитрова и Валентина Венкова: "Децата учат чрез играта, чрез преживявания. Така усвояват нови знания много лесно. Активират се всички видове интелигентност. С днешните работилници даваме възможност да се докоснат до различни професии, да влязат в обувките на..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно