По думите му разходите за електроенергия са около 100 хиляди лева на месец в цялата система на БНР, от които около половината се падат на сградите в София - 50 хиляди лева месечно и около половин милион лева годишно. Как това може да се подобри?
"Варианти има. Естествено нещата опират до това, че като всяка една инвестиция трябва да се отделят средства в началото, за да има полза в по-дългосрочен план. Проблемите, от които страда Националното радио не са уникални за нас, те са по-скоро симптоматични за може би почти всички публични и обществени организации в страната. Обикновено имаме твърде краткосрочно планиране. Знаете, че бюджетната процедура въпреки всички тригодишни планове, на практика си върви година за година и всяка една година всичко започва отначало, което прави много трудно залагането на някаква дългосрочна инвестиция. Ние например сме мислили в посока изграждане на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради. Те са сравнително подходящи за тази цел, тъй като покривите са плоски и удобни", отбеляза Митев.
Той посочи, че в конкретния случай има разработени доклади с конкретни проекти, съгласно които при инвестиция от около 600-700 хиляди лева за изграждането на такава централа бихме имали пълна възвращаемост. Според докладите средният период за пълна възвращаемост на инвестицията би бил между 6 и 7 години.
"Проблемът е, че няма откъде да се вземат средства за първоначалната инвестиция, предвид тази особеност на бюджетирането. Нашите капиталови разходи са непроменени от 2012 година и в нито един момент няма как да отделим над половин милион лева", отбеляза Митев.
"Да не забравяме, че Радиото по същността си е технологична компания. Навсякъде около нас има микрофони, пултове, компютри и всичко това е скъпа техника. Ние не сме една обикновена администрация за да са ни необходими само бюра и лаптопи. И това е проблем, тъй като всяка година възможностите ни стават реално все по-малки", каза той. Освен това поясни, че проблем в публичния сектор е, че когато се бюджетира, обикновено парите стигат за основната дейност. Много рядко разчетите включват и средства необходими за поддръжка на материалната база.
"При нас дори и работата "на парче" ще е проблем, тъй като бюджетът ни буквално е парцелиран до стотинка. Той на първо четене изглежда огромен, но на практика 70% от него отива за заплати, хонорари и осигуровки, тоест за разходите за персонал. От останалата част, от която основните пера са разходите за радиоразпръскване, които са около 7 милиона на година. Около 3 милиона плащаме за авторски и сродни права, които пак са пряко свързани с програмата, без това не можем", поясни Митев. И добави:
"На много от обществените организации им е лепнат етикета, че са твърде старомодни, неефективни, не работят добре. Важно е да покажем на обществото в крайна сметка, заради което съществуваме, че организацията се развива като една модерна и динамична медийна организация, доколкото ситуацията ни го позволява. Но още по-важното е, не само какъв ще изглежда имиджът ни отвън за аудиторията, а какъв ще изглежда имиджът на организацията за хората, които работят в нея. Една подобна мярка смятам, би повдигнала малко самочувствието на всеки един човек работещ в Радиото."
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Анна Александрова е председател на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание и депутат от район “Надежда” - затова с нея говорим не само за Фестивала на традициите: "Фестивалът стартира с по-малък формат много отдавна в кв.Требич. Днес ще се насладим на хубава, наситена фолклорна програма, ще оценим и качествата на питките,..
Днес предаването гостува на Зимния фестивал на традициите в Илиянци – район Надежда – Столична община. На централния площад ще се съберат любители на българските обичаи, фолклора, кулинарията и виното. Първият ни гост е Илиана Влъчкова – дългогодишен секретар на Читалище „Отец Паисий-1930“ и автор на книгата "90 години Читалище „Отец..
Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: "Вероятно родът е още по-древен - не е доказано, но може би е болярски и архонтски, има връзка с рода на Берон и на Раковски. В труда на доц. Йордан Желев от ЦДА към ДАА, са описани членовете на рода, но има и непознати Богориди."..
Малко за историята на най-известните сгради в центъра на София. Начална точка - метростанция Софийски университет, крайна - катедралния храм "Света Неделя": Коя е първата сграда на СУ? Кои са все още съществуващите предишни здания на Народната библиотека? Какви са били другите функции на старото, изгоряло отдавна Народно Събрание? Кое министерство се..
Когато любимият вуйчо на Алеко Константинов, професорът по математика Емануил Иванов се сгодил, Щастливецът написал толкова смешен фейлетон за събитието, че гостите изпопадали от смях. Главният лирически герой обаче заплашил автора, че ако разказът види свят, няма да му проговори. Алеко много уважавал брата на майка си и затова вързал листовете с..
Втори пролетен авто ретро салон - поканата за него идва от Искрен Миланов: "Показваме около 70 ретроавтомобила цели 3 дни, както и 11 класически велосипеда и 9 мотоциклета за наслада на окото. Имаме и 3 автомобила на канцлера Аденауер. Имаме италиански и немски, както и един-единствен японски. Автомобилите са на средна възраст 60 години, под един..
Почит към танцовото изкуство чрез документалната кинопоредица „Аранча Агире: танцът като просветление“ - представя ни я Атанас Маев: "Споделяме с публиката филми на Аранча Агире, посветени в частност на Морис Бежар. Всичко, до което се докосне женската природа, дава деликатност, така е и в изкуството, жените успяват да намерят пътя не само до сърцата..
Разкъсана облачност
Ясно