По думите му разходите за електроенергия са около 100 хиляди лева на месец в цялата система на БНР, от които около половината се падат на сградите в София - 50 хиляди лева месечно и около половин милион лева годишно. Как това може да се подобри?
"Варианти има. Естествено нещата опират до това, че като всяка една инвестиция трябва да се отделят средства в началото, за да има полза в по-дългосрочен план. Проблемите, от които страда Националното радио не са уникални за нас, те са по-скоро симптоматични за може би почти всички публични и обществени организации в страната. Обикновено имаме твърде краткосрочно планиране. Знаете, че бюджетната процедура въпреки всички тригодишни планове, на практика си върви година за година и всяка една година всичко започва отначало, което прави много трудно залагането на някаква дългосрочна инвестиция. Ние например сме мислили в посока изграждане на фотоволтаична централа на покрива на двете сгради. Те са сравнително подходящи за тази цел, тъй като покривите са плоски и удобни", отбеляза Митев.
Той посочи, че в конкретния случай има разработени доклади с конкретни проекти, съгласно които при инвестиция от около 600-700 хиляди лева за изграждането на такава централа бихме имали пълна възвращаемост. Според докладите средният период за пълна възвращаемост на инвестицията би бил между 6 и 7 години.
"Проблемът е, че няма откъде да се вземат средства за първоначалната инвестиция, предвид тази особеност на бюджетирането. Нашите капиталови разходи са непроменени от 2012 година и в нито един момент няма как да отделим над половин милион лева", отбеляза Митев.
"Да не забравяме, че Радиото по същността си е технологична компания. Навсякъде около нас има микрофони, пултове, компютри и всичко това е скъпа техника. Ние не сме една обикновена администрация за да са ни необходими само бюра и лаптопи. И това е проблем, тъй като всяка година възможностите ни стават реално все по-малки", каза той. Освен това поясни, че проблем в публичния сектор е, че когато се бюджетира, обикновено парите стигат за основната дейност. Много рядко разчетите включват и средства необходими за поддръжка на материалната база.
"При нас дори и работата "на парче" ще е проблем, тъй като бюджетът ни буквално е парцелиран до стотинка. Той на първо четене изглежда огромен, но на практика 70% от него отива за заплати, хонорари и осигуровки, тоест за разходите за персонал. От останалата част, от която основните пера са разходите за радиоразпръскване, които са около 7 милиона на година. Около 3 милиона плащаме за авторски и сродни права, които пак са пряко свързани с програмата, без това не можем", поясни Митев. И добави:
"На много от обществените организации им е лепнат етикета, че са твърде старомодни, неефективни, не работят добре. Важно е да покажем на обществото в крайна сметка, заради което съществуваме, че организацията се развива като една модерна и динамична медийна организация, доколкото ситуацията ни го позволява. Но още по-важното е, не само какъв ще изглежда имиджът ни отвън за аудиторията, а какъв ще изглежда имиджът на организацията за хората, които работят в нея. Една подобна мярка смятам, би повдигнала малко самочувствието на всеки един човек работещ в Радиото."
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Най-старият киносалон в България е “Модерен театър” (известно и като "Цанко Церковски" след 9 септември). Слушаме откъси от рекламен текст за откриването на Кино “Модерен театър”, както и откъси от спомените на Георги Каназирски - Верин за първия кинематограф в София и за първата кръчма, обърната в кино преди създаването на Кино “Модерен театър” в 1908...
Кристина и Михаил Белчеви са заедно от 42 години, а са се разделяли за не повече от четири дни. Животът им е споделена нежност, изпята любов и музика, която докосва струните на душата. И предопределеност свише. Криси чува песента на Лили Иванова “Самота” по текст на Мишо ден преди да се запознаят и си казва „Къде ли са тези сантиментални мъже, които..
„Самотният зрител“ – огледало на обществото ли са новите сериали? Още по темата с Йосиф Аструков , Институт за изследване на изкуствата - БАН: "Темите не са нови, датират още от ТВ - хората са седнали заедно и гледат. Сега всеки се разцепва на малки екрани. Ако гледаш комедия и не ви е смешна, а цялата зала се тресе, и на теб ти става смешно...
Пускането на ИИ “DEEP SEEK” доведе до неочаквани реакции и събития – ЗАЩО? Постига ли се наистина революция с този модел и повдига ли нови въпроси за надпреварата в разработването на технологията? Събеседник по темата ни е д-р Димитър Димитров, част от Института „INSAIT” към СУ „Св. Климент Охридски“: “DEEP SEEK” е модел за разсъждение,..
Графичният роман „Mаус“ на Арт Спигелман излиза за пръв път на български език. Представя ни го неговият преводач - Владимир Полеганов: "Комиксът е подценявана област на изкуството - смята се за явно популярна. Но чрез неочакваната форма се разказва история, която се говори и възприема много трудно. Авторът бавно е осъзнавал какво е да си син на..
В петък водещият Лъчезар Христов и гостите тази седмица Георги Захариев – основател на Finance Academy, и Алексей Пампоров - социолог от Института по философия и социология при БАН, обобщиха всички теми от седмицата и коментираха в добавка: Държавната администрация и това какво се очаква от тях - бюджет, ефективност; Презастрояването в София..
Облачно
Облачно