С какви проблеми се сблъскват децата, чиито родители работят в чужбина?

Всяко четвърто българче расте без родителите си,  именно защото те работят в чужбина, алармира евродепутатът Петър Витанов, който взе участие в конференция “Социалните последици от европейската мобилност – децата оставени у дома“, която се проведе в Брюксел.

Витанов се позова на данни от БАН, според които проблемът е още по-тежък в Източните Родопи, в Централна и в Северозападна България, където до 60% от непълнолетните са оставени на грижите на баби, дядовци, роднини или дори съседи, докато родителите им работят в чужбина.

Евродепутатът посочи, че "изоставените деца са изправени пред редица рискове както за здравословното и емоционалното им състояние, така и за тяхната социална интеграция".

Българчетата, чиито родители са в чужбина, имат по-нисък успех в училище, повтарят класовете по-често, боледуват повече, дори пият и пушат повече от своите връстници. Близо 40% от тези деца са на отчет в детските педагогически стаи, съобщи Витанов.

По темата в предаването „Ритъмът на столицата“ събеседник беше Пламена Николова от  Национална мрежа за децата, която разясни последиците от тази тенденция.

Според нея проблемът е комплексен, породен от икономически причини и с много сериозно социално отражение. От друга страна, няма ясни данни кои са тези деца, къде са, или ако има, не са достатъчно категорични, за да се насочи определена социална подкрепа към тези групи деца и семейства.

В този смисъл, така наречените “евро сираци“ са все по-голяма, но в същото време анонимна група деца, които не попадат в стандартните определения за деца в риск или такива, които имат нужда от специфична подкрепа, но те са именно такива, отбеляза Пламена Николова.

Тя изтъкна като един от основните проблеми е недобре артикулираната и недобре разработена система, при която родителите, заминавайки в чужбина, могат да предадат попечителството над детето на друг човек – на баба, дядо или друг роднина. При сега действащия механизъм се оказва, че те трябва буквално да се откажат от родителски права, което плаши хората и стресира децата, макар и да се прави с най-добри намерения, за да може този, който поема грижата да взима решения за децата.

"Поради тази сложна, тромава и недостатъчно обмислена система, децата често остават без здравни грижи, защото при едно по-сериозно заболяване те нямат реално представителство на своите родители и не възрастният не може да вземе решение и даде разрешение за лечение на тяхното здраве и достигат до такова едва когато проблемите им придобият спешен характер", посочи тя.

Децата са материално осигурени от родителите, работещи в чужбина, но от друга страна няма гаранция, че изпращаните средства достигат до някои от тях и поради това се случва да изпадат във финансови и материални лишения, отново поради непредставеност от страна на попечителя, каза още Николова.

По думите ѝ, не само тези са аспектите – чисто социално, психологически тези деца се сблъскват с повече проблеми в училище, те са в по-голям риск от отпадане, от преживяване на тормоз и насилие, поради това, че родителите са далеч от тях и не могат да проследят какво се случва в училище. Заобикалящата среда често усеща, че тези деца са уязвими.

Още аспекти по темата чуйте в разговора на Данаил Конов в звуковия файл.