Мигранти с таланти: помощта е любов

Видео поредицата „Аз съм мама предприемач"  вече 3-ти сезон разказа за майки предприемачи. Инициативата цели да популяризира успешните истории на героините и да подчертае приноса, който те носят в България, да промотира техните бизнеси и така да насърчи тяхната икономическа и социална интеграция, а също така и да вдъхнови всички майки - без значение от произхода им - да последват мечтите си и да създадат свой бизнес у нас. Тази година се организира съвместно от онлайн медията mammi.bg. и Мулти култи, за да представят майки мигранти, които живеят в България и развиват собствен бизнес у нас. В кратки видео интервюта дамите ще имат възможност да разкажат за своя професионален и личен път и за своята фирма/бизнес проект.  Самата инициатива е част от проекта Мигранти с таланти, който цели да покаже приноса, който мигрантите носят у нас. Събеседнички: Бистра Иванова, основател и председател на Мулти култи колектив; Анна Кузнецова-Николова - тя е от Москва, но е учила и живяла в САЩ и Европа много години. Майстор сладкар, има пекарна, където се фокусира върху детски торти и фаткарон (корейска версия на корейските макарони, но с много крем) и Сара Фаизи - тя е от Афганистан и има ресторант в София с богато меню от вегетариански и месни специалитети по оригинални афганистански рецепти:

"Поредицата акцентира върху майките. Първите три сезона показваха българските примери. Решихме да направим специален сезон за майките--мигранти. Имаме голяма база на мигранти с таланти в цялата страна, но идентифицирането за поредицата не бе лесно, търсихме многообразието и визуалната атрактивност. Всяка история е уникална. Някои жени идват в България, за да развиват бизнес, като тази германка, която разказва за нейния "розов българин", който в целия си род е отглеждал рози за розово масло. В момента сме заснели 5, планираме още 5 епизода." (Бистра)

"Имах идея за бизнес от много години, моето образование е такова. Видях, че няма афганска кухня и реших да отворя такъв. Имаме малка разлика в булани с баницата, манту е вид дамплинг (фини пелмени). Сега българите могат да пробват афганска храна.

Планът ни беше да отидем в Германия, до Турция дойдохме с виза за Германия. Но когато влязохме в България, синът ми се разболя, много ни помогнаха, дадоха ни (бежански) статут, хареса ми и реших да остана тук. За много кратко време ни помогнаха много и никога не мога да го забравя. Не разбирах езика и много неща, но заради милите хора останах тук и отворих ресторант. Сина ми имаше трансплантация в Германия, като оздравя, се върнахме в България.

Много трудно е да се отглеждат деца, тук съм сама, нямам никой от моето семейство. Разбрах, че мога, дори когато бяхме 2 години в болница. В това време реших да отворя ресторанта, там имам двама души, които работят. Децата са още малки, но искат да ми помагат, много са послушни. Харесва ми, че децата ми помагат за българския, аз трябва да уча повече." (Сара)

"Не съм готвач, завършила съм предприемачество, но съм и преводач. Попаднах в Италия в една френска сладкарница и разбрах, че малката хапка може да донесе голямо щастие. Затваряш очи, отхапваш и подаряваш щастие. Много се вдъхнових от корейските "фаткарони" - по-различни от френските специалитети. Бенто-тортичките ги наричам "тортичка без повод.

Аз съм гражданин на света, до 18 години живях в Москва, после тръгнах по приключения - Швейцария, Китай, Америка. Учих готварство и сладкарство, срещнах любовта. Отидохме да работим в Белгия, но след КОВИД се върнахме тук да пуснем корени. Донесла съм близките до сърцето ми медена торта и "Наполеон" - няма такова нещо като този уют от хапката.

Трудно се справям - трябва да давам енергия на малката си дъщеря, работя от 9 до 11 вечерта. Помагат ми бавачка и свекърва, не мога да се справя без тях. Не знам как го правя, събуждам се и казвам :"днес е прекрасен ден! Помощта е любов!"(Анна)