За няколко години след реставрацията на площад "Славейков" хората свикнаха с пешеходната зона. Но за тези, които помнят предишния му облик, е странно, че книгите ги няма. Сергиите така и не се върнаха. Книгите отидоха в книжарниците, които станаха повече на площада, или в безистени (антикварните).
„Това е емблематично място на София. Наричам го книжното сърце на София. Там са се пресичали пътищата на писатели, издатели, печатари. Там е била първата българска печатница на Янко Ковачев“, разказа пред БНР-Радио София Виктор Топалов (▼) от „Бохемска София“, автор и на „Легендите на София“.
Там се е намирало „Кафене башъ“, където са се събирали турските първенци, а след това и са минавали и пътешественици. Площадът и махалата са носели това име.
През 1879 г. Петко Славейков купува стара турска къща, но забравя да си издаде акт за собственост. Къщата е продадена втори път, но Славейков вече е настанен със семейството си и я купува повторно.
През 1931 г. на имотът и домът са продадени и е построена кооперация с около 30 жилища.
Районът е свързан с държавническите дела, имало е сгради на министерства (например където е днешната Столична библиотека), първото Народно събрание е било на мястото на Телефонната палата., но после изгаря.
Снимка: stara-sofia.com
На площада е била и Учителската каса, където след това са двата салона на кино „Култура“. В кафенето на някогашния хотел „Севастопол“ са се събирали писатели – Елин Пелин, Сирак Скитник, Змея Горянин и други. Наблизо е било Италианското кралско училище.
На площада обаче е една от паметните плочи в София, които са поставени на грешно място. Скромната къща на Петко Каравелов не е там, където е плочата, а на около 500 метра и в Столичната община знаят, но още не са я преместили, допълва още Топалов.
Плочата на Петко и Пенчо Славейкови пък е поставена толкова високо и в такъв цвят, че никой от минувачите не я забелязва и трудно се чете.
Ако чуете разговора на Константин Лавсов, ще разберете защо къщите на Иван Вазов и Яворов са запазени и като музеи, а домът на Славейкови – не, както и на колко места в София е живял авторът на „Две хубави очи“.
В Радиокафе гостуваме на Община Мирково. Анелия Бургазлиева е общински съветник и с нея започваме разговора за развитието на региона, традициите и обичаите: "Дойдохме да живеем в Мирково преди 13 години. Бе най-сериозното решение да продължим живота си тук, след като се роди първото ни дете. Първо направих детски оркестър в Златица. Задавам тона с..
С Теодор Караколев от "Български архитектурен модернизъм" за няколко събития, свързани с архитектурното течение между двете световни войни: "Идеята за обиколката (11.5 в 15 ч.) на малките пет кьошета бе да направим обиколката на 5.5, но бе Великден и не стана. Малките са една от легендите на София, за разлика от големите. Запазена е архитектурата от..
Журналистка тормози оперен ас Световният тенор Петър Райчев отхвърля ухажването на Надя Герева и тя засипва операта с доноси срещу него Първият българнски тенор с международно признание, Петър Райчев, отхвърля домогванията на журналистката Надя Герова и тя започва да пише доноси срещу него до полицията и директора на операта, който по онова..
Родният дом на най-нежния лирик в българската литература - Димчо Дебелянов е любимо място за работа и вдъхновение на всеотдайния и решителен копривщенец, за когото ще разкажем днес. Той се казва Петко Теофилов - първият директор на Дирекция “Музеи” в град Копривщица: Още снимки - в линка .
Димитър Рангелов , разказва за неговото изобретение – разследващо куче робот: "Роботиката е лично моя страст от 8-9 клас. Магистратура и все напред, близо 12 години. Тя е в моето портфолио - технологии, наркотици, убийства, експлозиви. Хората обичат криминалета - филми, книги. За съжаление, истината си е истина. Моята докторантура е свързана с..
Ролята на младежите и младежките организации при формиране на младежки политики в ЕС с Антонина Димитрова и Габриела Тодорова от НПО Активни политики: "За съжаление, младите хора нямат голяма роля в планирането на младежките политики. Канени са на кръгли маси, където да им се чуе мнението, но трябва да се търсят други начини. Никога в разговор не..
" Ако съдим книгата по корицата " – проект на The convo ангажира популярни български артисти, които претворяват корицата на Българската Конституция – говорим с Добромир Джуров и Иван Хадживеликов от НПО The convo и един от артистите - Кирил Златков: "Фондацията ни е от половин година с цел да помага представянето дейността на НПО. Всеки един от..