Тя изтъкна като основна причина промяната в живота на всички, която е свързана с технологиите и промяната в начина, по който общуваме. По думите й факт е, че е трудно да се опише откъде идват тези отношения.
"Това, на което се натъквам и с което си имаме работа в училище е все по-голямото безсмислие. Това е една агресия, която сякаш е изпразнена от смисъл на пръв поглед. Това е наистина една промяна. Обикновено има някакви истории, които могат да бъдат разказани от децата, можем да разговаряме за тях. Докато сега нещата са много повече раздробени на отделни ситуации. Ето, както и тези казуси, тези случаи. Нещо, което ми се струва важно да кажа е фактът, че поне този случай от Перник беше свързан с момче със специални образователни потребности, аз си мисля, че това има значение за този случай. Агресията може да бъде събудена от уязвимостта на другия", каза психологът. И допълни:
"По силата на такива проективни измерения, които са несъзнавани, като че другият си ти. И това е много непоносимо, защото целта не е просто да бъде наранен този друг човек, а той да изчезне, да бъде унищожен. Това е нещо, което мога да добавя в един дори по-клиничен план в тази обща картина на агресията и това, което в училище срещам като училищен психолог."
Маринова поясни, че малко се знае за това, как едно училище създава своя вътрешна човешка мрежа от хора, които да се ангажират с подобни отношения, не само от гледна точка на мястото на психолога. Самата организация и този тип взаимодействия, които са ключови за да може да има ефективност на този вид усилия са свързани с хоризонталните взаимодействия в дадено училище, екипността.
"Ако по този начин се назовава трудното поведение на едно дете като "агресивно", то няма много шанс да промени поведението си. Защото веднага има една стигма в инситуционалното пространство на училището, която го поставя като проблемен ученик или ученичка и някак изниква много бързото и спешно налагане на санкция. Това не дава много възможности да се срещне, да се опознае това дете, да се включат психолозите", посочи специалистът.
Относно водените политики на национално ниво против насилието Маринова подчерта, че в рамките на самото училище те много зависят от хората, които работят там, както и от директора. Тя отбеляза, че една голяма пречка, която стои пред училищните психолози е, че няма професионална мрежа и места, където хората да могат да адресират определени въпроси, да се обогатяват и да сверяват опита си. Такъв тип липси се натрупват, а се изисква вземането на бързи решения.
"Иска се веднага всичко да бъде подредено в графици, списъци, таблици, а нашата работа на психолозите не е такава. Голяма част от времето е свързана с договаряне между ръководството на училището и конкретния специалист, или специалисти. Много често има едно напрежение", каза Маринова. Тя добави, че няма гарантирано пространство и часове на нивото на превенцията за социални и емоционални умения, които са част от ключовите компетентности в образователната система, където да могат да се включат психолози. По думите й все повече училища разчитат на вътрешните си изобретения, проекти, ресурси и партньори, които могат да имат, за да се осигуряват такъв вид срещи.
"Все по-разширено е сътрудничеството, което изграждаме с родители, включително чрез една инициатива, която правим. Тя е свързана до голяма степен и с превенцията, но повече разчита на неформалните мрежи между младите хора и юноши, които имат една инициатива "Приятел за изслушване". Това са по-големи гимназисти, които работят в по-тесни контакти с нас, психолозите и са обучени и подготвени. Те могат да разговарят със самата юношеска група, с учениците от прогимназията, където нещата са доста сложни, защото думите на възрастните по-трудно стигат до тях", каза Маринова.
От гледна точка на стандартизирането на професията "училищен психолог" тя отбеляза, че в момента тече инициатива на училищни психолози да се създаде една по-ясна регулация по отношение на функциите не само на психолозите, но и на педагогическите съветници. Много често тези профили се припокриват и не е много ясно какво прави единият и другият, поясни тя.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..