Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Българското обществото не е излязло от патриархата

5
25 ноември е международния ден за елиминиране насилието срещу жени - официалният плакат на испанската столица по случая
Снимка: madrid.es

Радиокафе гостува на Института за държавата и правото при Българска академия на науките. По повод 25 ноември и научно-приложната конференция на ИДП по повод Mеждународния ден за елиминиране насилието срещу жени, говорим за реформата на защитата от домашно насилие, съдебната практика и какви са общите проблеми на борбата срещу домашното насилие в Европа. И още: какви изисквания поставя Европейския съд за защита правата на човека пред българската държава с оглед гарантиране на човешките права? Познава ли българският съд международните стандарти за защита правата на човека?
Ето и участниците:

Д-р Ирена Илиева, Директор на Института за държавата и правото, член на Комисията срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа, председател на бюджетния комитет на агенцията на ЕС за основните права:
"Доволна съм от конференцията - интердисциплинарен диалог, има много предложения, много икономически аспекти, психологически изследвания. Проблемът се разгледа от различни аспекти.
Общите проблеми в Европа са много, но първо са изнасилванията. Много държави още изискват жертвите да го доказват. Една на всеки 20 жени са били жертва към 2014. Друго е домашното насилие. След 2019 има нарастване на фемицид - в Българията са над 20 убитите жени годишно. В 2022 всяка втора млада жена е била подложена на кибернасилие. То е трудно да се пребори, засяга активните жени, това е тежко посегателство над демокрацията. И последно - жените с увреждания.
Институтът предложи по-широк кръг от лица, които да търсят защита от домашно насилие. Превенцията е голяма липса - няма устойчиви програми, кампании. Сякаш обществото ни не е излязло от патриархата, което е недопустимо за държава-член на ЕС в 21-и век. Мерките за защита са крайно недостатъчни, както и психологическата помощ. Това са недоизкоренени остатъци от патриархална среда, както и последици след затварянето при пандемията.
Трудно е жертвата да изложи на показ личната си сфера, има и случаи, необхванати от закона, както ЛГБТИ+. Жертвите трябва да знаят и търсят своите права. Иска се много работа и компании, които да се подкрепят от държавата."
 
Гл. ас. адв. Петър Топуров:
"Проектът е обвързан с научни изследвания, които да бъдат представени пред колеги учени. Представих международните стандарти и отговора на българския законодател. Студията ще бъде със свободен достъп в сайта на ИДП. Дори и хора без юридическо образование да могат да се запознаят. Всеки акт на домашно насилие има потенциала да засегне основните права на човека - на живот, на лична сфера, забраната за дискриминация, не можем да ги изброим. Самото посегателство трябва да има конкретна тежест.
ЕСПЧ не дава готови разрешения, а формулира принципни положения. Задължения за активност от страна на държавата - създаване на правна уредба. Тя е свързана с всеки орган на държавата. Тя има и задължение да не накърнява тези права. Тази година най-после бе реформиран закона за домашното насилие, бе създадена правна рамка, но останаха няколко проблема, не е гарантирано равенството в третирането от страна на законодателя. Има несвоевременност, липса на оценка на риска, на достатъчен капацитет в държавните органи.
Реформата успя да проведе голяма част от стандартите на ЕСПЧ. Като общество не успяхме обаче да осигурим равната защита на еднополовите двойки. Всяка личност заслужава еднаква защита. Много често домашното насилие е извършено на 4 очи и невинаги е физическо. Специалният закон създава мерки за предотвратяване на бъдещи посегателства. Прекомерното изискване към пострадалия за детайли, ограничава получаването на защита." 
адв. Елка Пороминска:
"Целта на промените на ЗЗДН бе да разшири кръга на лицата, засегнати от домашно насилие. Измененията са 8, 2 са най-съществени. Нашата правна уредба не може да се разглежда извън тази на ЕС. За съжаление Истанбулската конвенция бе обявена за неконституционна от КС. Ние вървим след събитията. Необходимо е техническо време за конституиране на органи, да се изгради информационна система, както и да се измени правилника за прилагане на закона, да е налице координационен механизъм за действие.
Едно от най-важните изменения в ЗЗДН е увеличаването на срока за предявяване на молба до съда, от един на три месеца, по изключение - до шест. Знае се, че месечният срок беше кратък. Сроковете за насрочване на делото са до 1 месец, после съдът трябва да се произнесе по най-бърз начин. Решението може да се обжалва за седмица пред съответния окръжен съд/СГС, като неговото решение не подлежи на обжалване.
Но едно дело може да продължи до 2-3 години. Защитата трябва да е бърза и ефективна. Бързо трябва да е издаването на ограничителна заповед за незабавна защита (до 24 часа).  Жертвите винаги трябва да се обръщат към адвокат, да не търпят и да не си скриват главата в пясъка. Особено ако става дума за деца."
Доц. Ева Касева:
"Статистиката е страшна, официална такава няма и това е страшното. 20 убити и над 350 - жертви от началото на годината. Домашната агресия срещу жени е обявена като пандемия в сянка. За 2019-20 според статистика на ЮНЕСКО, 40% от децата са преживели насилие в училище, 30% - в домашни условия. 
В България правим опит за всеобхватна уредба с транспонирани директиви на ЕС, ЗЗДН, ЗЗД. Законът засяга и деца, присъствали на домашно насилие. В съдебната практика са определени съвместното съжителство и интимната връзка. Продължителността е спорна в публичното пространство - ако не са минали 60 дни, не е насилие ли?
В директиви на ЕС се уреждат правата на жертвите на домашно насилие. Имаме и закон за Европейската заповед за защита, тя е траспонирана. Има и директиви за сексуално насилие над деца и трафик на хора, които са транспонирани със закони. Установяват се и компютърните престъпления - кибертормоз и киберпрестъпления - към момента са предложения за всеобхватна уредба в ЕС. Има практика в Съда на ЕС за признаване на еднополов брак в рамките на ЕС." 
По публикацията работи: Людмил Фотев


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Стефан Богориди

Историята оживява - Родът Богориди: Атанас, Стефан и Йоанис Богориди

Историята на рода Богориди. Кой е нейният родоначалник? Кой е Атанас Богориди? Арх. Ивелин Любенов, генеалог, разказва: Началото е с няколко спекулации около възможната етимология на името "Богориди". Стефан участва в експедиционния корпус в Египет срещу френския корпус. Получава титлата "княз" и е управител на о-в Самос. Той дарява своя къща в..

публикувано на 15.03.25 в 16:00

Софийски разкази - квартал Оборище

Радиоразходка из квартал Оборище, разположен около Докторския паметник. Разказваме за красиви къщи и важни личности, които са обитавали един от най-известните софийски квартали: Кога е построен един от първите софийски паметници, Докторският паметник и каква е била градината, в която е построен? Какво е имало на мястото на Северното крило на СУ и къде..

публикувано на 15.03.25 в 15:00
Невена и Шарлето

Адресите на любовта – Невена Коканова и Любомир Шарланджиев

Режисьорът реагирал сдържано на  увлечението ѝ по Раде Маркович, но ѝ казвал „Ако ме напуснеш, ще умра!” „Обичам те, но него го обожавам. Не мога да го зарежа и да тръгна с теб, защото много ще го нараня“, споделя в интервю Раде Маркович с какви  думи Невена Коканова се сбогува с него, за да остане при мъжа си, режисьора Любомир..

публикувано на 15.03.25 в 14:00

Дали познаваме човешкия мозък?

Д-р Георги Георгиев , зам. председател на УС на Асоциация за инсулт и афазѝя ни гостува по повод „Седмица на информираност за мозъка“ (10-16.3) и съпътстващата я изложба „Човешкият мозък“ (14-23.3): "Често забравяме, че трябва да полагаме грижи за мозъка си, освен за тялото си. Трябва да сме добре хидратирани и да не изпадаме в прекален глад. Но и да..

публикувано на 15.03.25 в 11:50
Васил Анастасов

На игра в музея

TreasureUP е интерактивна платформа, която превръща музеите в забавно и ангажиращо преживяване чрез персонализирани мисии, добавена реалност и игровизирани награди. Слушаме създателя ѝ Васил Анастасов : "Това е нашият опит да игровизираме музеите. Нещо като допълнителен гид за определени артефакти. Ако потребителите към края се представят..

публикувано на 15.03.25 в 10:51
Живко Джамяров

Стратегия как искаме да живеем

Бестселърът на американският лекар д-р Кейси Мийнс, който прекара над 30 седмици в класацията на „Ню Йорк Таймс“, „Добрата енергия“ –  представен ни от Живко Джамяров, създател на български бранд за биосуперхрани и посланик на книгата и здравословния начин на живот: "За идеите в книгата не се говори много. Масово се сблъскваме със заболявания,..

публикувано на 15.03.25 в 10:07

"Форум", 14.03.25: Младите в социалните мрежи - "геройства" и разстройства

На финала на работната седмица коментаторите на "Форум" не повтаряха въпроси и отговори, не обобщаваха изминалите дни, а анализираха процесите и тенденциите по следните теми: Съдебната реформа – дългогодишна "дъвка". С нея трябва да се заемат специалисти, а не от политически клакьори. Дигиталните навици на младите хора у нас. Комуникации..

публикувано на 14.03.25 в 18:20