В приетия от Министерския съвет проектобюджет дефицит остава същият, както в първия му вариант отпреди 2 седмици, но с 1 милиард се намалява външният дълг. По-малки са и очакваните приходи от данъци заради липсата на пренос на руски газ през България.
Големите цели на настоящото българско правителство са влизане на България в Шенген и в Еврозоната. Дали бюджетът за 2024 г. е адекватен може да се съди по това, доколко той допринася за осъществяване на тези цели през първата от следващите 3 години.
Това коментира пред БНР-Радио София икономистът Румен Гълъбинов.
Надяваме се да влезем колкото се може по-рано, без повече отлагания. Според макрорамката продължаваме да се придържаме към 3% дефицит спрямо БВП до 2026 г.
„Когато основата (БВП) се увеличава, дефицитът като абсолютна стойност също расте. Затова има нужда от дофинансиране с нови заеми. Според мен, за следващата година не би трябвало да вземаме лимит повече от 9 млрд. лева, а той вероятно ще бъде около 11 милиарда. Добре е по-голямата част от новия заем да отива за погасяване на стари дългове, а по-малка част – за инвестиране в икономиката. От ЕК още чакаме средствата от Плана за възстановяване и устойчивост. Представили сме проекти, дано тази година дойде и финансиране“, коментира Гълъбинов.
По думите му, към момента в България е добро съотношението дълг, държавно управление къмто БВП – 25%. С новите дългове за следващите 3 години ще стигнем 30%, а Маастриктския критерий е 60 процента. Засега обаче нямаме консолидиран държавен дълг.
На България няма да е проблем дефицитът и дълговото бреме. България трябва да следи за инфлацията. Това беше формалната пречка за отлагане влизането в Еврозоната. През октомври на годишна база нашата инфлация е двойно по-голяма от средната за ЕС. Догодина именно инфлацията може да стане формален повод за още 1 година отлагане влизането ни в Еврозоната, смята икономистът.
Според него добре е, че се предвижда увеличаване на заплати и пенсии – ние трябва да догонваме доходите в Европа.
Но това създава опасност от стимулиране на инфлацията.
Трудно се сваля дефицит, когато трябва да се дофинансира здравеопазване, образование, да се отделят обещани средства за отбрана и национална сигурност.
Приходната част в бюджета зависи от събираемостта на НАП, но и от активността на икономиката. Очаква се обаче бизнес активността да бъде вяла, остава привилегията с ДДС ставката за част от бизнеса. Трудно ще се достигне заложената приходна част, освен ако в средата на годината не се пристъпи към актуализиране на бюджета, допълни още Румен Гълъбинов и посочи някои компоненти в бюджета, които могат да бъдат прецизирани.
Чуйте разговора на Невена Николова.
Христо Христозов за някои акценти в Master of Art: "Фестивалът вече десета година показва филми, които не са масови. Но има общност от хора, ценители на това, което показваме. Тя не е малка, но филмите, които показваме, почти не се разпространяват. През фестивала оглеждаме живота си. Гледайки филмите, през разказа за твореца, се учим да живеем..
Ангелина Владикова и Силвия Трифонова от сдружение Bridges ни запознават с Концерта на толерантността под егидата на Австрийското посолство, което от миналата година е партньор на събитието: "Сдружението е създадено преди 16 години - то е платформа за диалог между различните религии и култури. Всяка първа седмица на февруари, от 2011 е седмица за..
Мая Цанева за рубриката "С деца на открито" на БНР и Сдружение "Безопасни детски площадки" ни запознава с ръководството , което СО са разпространили за да се превърнат училищните дворове в зелено споделено пространство: "Приветстваме тази нова програма, стартираща с обновяването на два училищни двора. Нямаме информация за архитектите, урбанистите,..
Лаврен Петров за изложбата на Здравко Александров : "От години сме приели мисията да представяме неговото творчество. Твърде малко бе времето за първата национална изложба миналата година и сега представяме 24 негови произведения в новия ни салон. Половината от тях не бяха показвани на националната изложба. Здравко Александров е оценен рано. Той е..
Разговорите са с Еди Емирян - един от стожерите на "Хоризонт" и с Милен Димитров - редактор в Дирекция “Дигитални програми”, направление “Интернет портал” на Българското национално радио. Също така Милен работи към Златния фонд на Радиото. И, разбира се, по-младите от нас го познаваме, като постоянен лектор в БНР Академията, създадена с методическа и..
Курубаглар, Лозеница, Лозенец - трансформациите в името са не по-малки от трансформациите на мястото: В първата част се срещаме с "оазиса в степната равнина" по разказ на Вазов от края на 19 век. Защо е била пренебрегната и кога се правят първите стъпки за "охубявяването" ѝ? Слушаме и спомени на Иван Венедиков за държавната и общинска политика,..
В "Адресите на любовта" припомняме за един от най-големите цигулкови виртуози на ХХ век, който умира беден и самотен, непознал любов и женска ласка. Един от редките случаи, в които разказваме анти-любовна история. Навремето наричали Васко Абаджиев гениален, но странен. Днес биха го описали с модерното определение „от аутистичния спектър“...