Какъв е потенциалът на изкуствения интелект?

"Ние сме се събрали за да огледаме от различни гледни точки и различни фокуси тези последици, които в момента занимават много сериозно нашето въображение. Какво ще стане в едно бъдеще, в което изкуственият интелект става и още и още, и още по-силен. По-ефективен в това, да симулира някаква човешка комуникация с нас, да симулира авторски произведения, картинки, текст, който не може да различим. Защото тестът на Тюринг, който дава власт на хората да кажат кога изкуственият интелект, или роботът е станал неразпознаваем до голяма степен е решен. Ние наистина имаме комуникация, зависи колко е дълга и на каква тема е, в която ние можем да бъдем излъгани, че комуникираме с човешко същество, а всъщност отсреща да седи изкуствен интелект", каза той.

Относно регулациите проф. д.ф.н. Ставру отбеляза, че има различни мнения. Някои смятат, че AI не трябва да се регулира, а други смятат, че той трябва да бъде забранен, тъй като има твърде много рискове свързани с развитието му. От друга страна представителите на ЕС търсят среден път или смесена законодателна реакция. Навлизането в обществото според тях трябва да бъде подлагано на определени контролни маркери.

По думите му изкуственият интелект се справя много добре с шахмата и генерирането на изображения.

"Неговото място със сигурност е под въпрос в момента, но аз смятам, че той има огромния потенциал да замести много неща. Включително и човешкото творчество", посочи проф. д.ф.н. Ставру. Той заяви, че AI много добре работи с нашите емоции, защото ние, хората не сме нещо уникално в своите емоции и сме много лесно манипулируеми. Нашата склонност да се доверяваме и нашата емпатия помага страшно много на изкуствения интелект да ни излъже в своята симулация. Това е част от нашата слабост. Но наистина в изкуството се крие нещо много дълбоко и то е свързано с нашите граници, каквито няма в изкуствения интелект. Поне не същите", каза той.

Проф. д.ф.н. Стоян Ставру заяви, че едно от най-важните неща в регулациите е да знаем дали насреща имаме изкуствен интелект или човек, защото това се оказва ключово за този, който оценява изкуството.

"Според мен не става въпрос за заместване, а за изместване. Въпросът е накъде ни мести. Той може да ни измести и това се вижда по-нагоре. Тоест, да се занимаваме с по-организационни мениджърски задачи. Ние вече няма да правим някаква иконка, или рисуване на яйце или някакъв герой, а ще възлагаме задача на различни изкуствени интелекти, които да изпълняват по-груби елементарни задачи, в които те са специализирани и се справят моментално", каза той.  

По думите му всички професии са застрашени, като в значително по-малка степен са тези, които физически работят в нашата среда.

"Какво му остава на човека? Ние много се борим в една битка пред самите себе си, че в нас има нещо уникално, което не може да бъде имитирано. Или ако бъде имитирано, то е жалко подобие на онова, което всъщност сме. Оказва се, че изкуственият интелект влиза и започва всяко едно от тези неща, които ние твърдим, че е уникално за нас да го заменя по един много убедителен начин. Ние в момента губим човешката си идентичност. Ние се чудим за кое да се хванем. За изкуството ли, за правораздаването ли и затова регулациите се опитват да обособят определени сфери, в които човекът има свой суверенитет", посочи проф. д.ф.н. Ставру.

Той отбеляза, че AI може да извърши "кражба" на стил, както и на обучителен материал, тъй като се обучава на база на определени произведения на изкуството, които са създадени от хора. По думите му един от големите проблеми е, че не познаваме този феномен и, че той няма прозрачност.  

Подробности можете да чуете в звуковия файл.