Художникът Янаки Манасиев (7 ноември 1932 - 23 февруари 1978) живя кратко, твори през втората половина на ХХ век и остави платна, които го характеризират като творец със собствен почерк и дързост на експериментатор, въпреки догмите на тогавашния социалистически реализъм в изкуството.
За краткия си жизнен път (само 45 години) авторът създава внушително по обем, разнообразно и високостойностно творчество, но не е достатъчно познат на публиката и особено на по-младото поколение.
Този месец той щеше да навърши 90 години и по този повод в Софийската градска художествена галерия (СГХГ) е подредена неговата изложба, озаглавена "Самотен и встрани".
„Може да се каже, че основната тема в творчеството му е човекът с неговата душевност и емоционалност. Работи повече портрети и фигурални композиции, много по-малко пейзажи – живопис и графика“, отбеляза пред БНР-Радио София Галина Димитрова-Димова (▲), една от кураторите.
Експозицията показва и интимния свят на художника, останал встрани от оживения културен живот на България, за да се посвети на изкуството. Творчеството на Манасиев има диалектични черти: от експресивни, драматични и пластично мощни до нежни, хармонични и изтънчено поетични творби.
Главната роля в творбите на Манасиев заема жената с нейните сложни чувства и настроения, нежна външност и лирично изражение. Именно женските портрети са едни от най-отличителните творби на художника с изтънчена живопис и поетично излъчване.
Творецът оставя ярка следа в българското изкуство и повлиява на много български художници както със смелата си артистична позиция, така и с преподавателската си дейност във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ в периода 1970–1978 г.
В изложбата са включени над 70 живописни творби, 20 графики и част от рисунките на художника, разкриващи процеса на работа.
Може да ги разгледате до 11 февруари 2024 г.
Чуйте разговора на Гергана Пейкова.
За предстоящата премиера на "Веселата вдовица" в Националния музикален театър говорим с двама от "виновниците" за събитието. Началото е със Стефан Илчев, един от солистите: "Подготовката е много голямо преживяване - никога не знаем какво да очакваме. Режисьорът Валентин Ганев много разбира целия процес - музикалния, заедно с визуалния. Благодарение на..
Албена Ненкова има зад гърба си няколко книги – трилогията за „Софиянката, която слага всичко в тигана“, книги за виното и книга за ракията (с разкази по тази интригуваща тема). Родена в София, израснала като малка в Ловеч при баба си, Албена живее интересен и пълнокръвен живот. Така е и като човек. Била е в националния отбор по синхронно..
Приемаме, че информирането е нещо добро, но знаем, че всичко има две страни. Досега обаче никой не е поглеждал на този процес както п роф. Ювал Харари. Той хвърля сянка на съмнение върху това твърдение, казвайки, че под информация се разбира: 1. това, което ни дава знания за света, а 2. – това, което подрежда света. В единия..
Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”:
Как се казва сега кварталът, кой носи орлите, откъдето започва и още любопитни неща - в звуковия файл: И още: кои са сградите на "портата" на т.н. "трета извънградска част"? Какво е имало на мястото на Полиграфическия к-т? Още подробности от спомените на майката на Драган Тенев, който разказва за обитателите на квартала, в който прекарва почти 70 г...
В рамките само на една година телевизионната легенда Иван Гарелов губи и двете си съпруги, които обича - бившата и настоящата. И Василка Гарелова (запазва фамилията му след развода, заради двете им деца), и Донка Стамболийска са журналистки. Но само дама със същата професия би могла да разбере отдадеността на работата и рисковете, които поема..
Мая Бочева-Уики, художник-илюстратор и издател на детски книги-игри представя д ебютния си късометражен анимационен филм „Кой светна Луната?“, реализиран с подкрепата на НФЦ. Филмът вече е с номинация за „Златен ритон“ и е създаден по едноименната книга, с която децата ще се запознаят след прожекцията (1 март, 17 ч., вход свободен - сцена Централни..