Медицински специалисти в България стават все по-търсени и все по-малко

"Става дума за впечатляващ брой специалисти. На пръв поглед ние, като че ли разполагаме с достатъчно лекари на глава от населението в страната спрямо много европейски държави. Но ако ние погледнем лекарите по видовете специалности и регионалните неравенства ще установим, че има сериозни и впечатляващи проблеми. Ситуацията е такава, че в момента липсват над 1000 общопрактикуващи лекари за цялата страна, което представлява 25% от общия им брой в момента. Недостигът на психиатри възлиза на 460 човека, което е около 70% от общия им брой", посочи тя.

По думите й има недостиг и на други видове специалисти, но най-сериозният проблем е свързан с броя на медицинските сестри. В момента не достигат близо 17 хиляди сестри. Доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева отбеляза, че проблемът е резултат от процеси, които са протичали десетилетия, а един такъв човешки ресурс се изгражда в продължение на 20, 30, или 40 години.

"В началото на Прехода много важен фактор бяха бюджетните ограничения, липсата на средства, реформите, които се предприеха в здравната система, пенсионната реформа, особеностите свързани с практикуването точно на професията на медицинската сестра и специалистите по здравни грижи. Няма как да споменем важността на миграцията и това, че при равни други условия една по-добра заплата винаги привлича. Но заплатата в останалите европейски държави не е просто по-добра и по-висока, а всичко друго привлича десетилетия наред българите да отидат и да работят в чужбина", каза тя.

Освен това заяви, че образователната система не компенсира отлива на човешки ресурс от сектора. Този процес в икономиката е наречен "ефект на бракониерството", тъй като ние инвестираме наши средства за изграждане на специалисти, но понеже условията на труд не са конкурентни други държави се възползват от готовия ресурс. За периода от 2007 до 2021 година в Ирландия са привлечени над 19 хиляди медицински сестри и 15 хиляди лекари. За същия период в България са привлечени само 26 медицински сестри, които са обучавани в чужбина.

"Уеднаквяването на стандартите и въвеждането на общи квалификационни рамки означава, че нашите човешки ресурси стават много по-мобилни. На първо място е признаването на дипломите в ЕС и повечето европейски държави, които не са членки на съюза. Това означава, че всеки медицински специалист много лесно може да се реализира навсякъде другаде", заяви доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева.

Тя допълни, че в началото на Прехода нашите специалисти са се насочили към скандинавските държави, а в последните 20 години са намерили реализация в Германия, Франция, Испания, Италия и Великобритания. В западноевропейските държави се наблюдава движение към Северна Европа и САЩ.

"В здравеопазването хората са изключително ценен ресурс, който е дефицитен в глобален мащаб. Което означава, че лекарите и сестрите ще стават все по-ценни. Дали ще ни издържи здравеопазването зависи доколко ние ще реагираме бързо на проблема и ще започнем да прилагаме много активни, интензивни и интегрирани мерки, защото тази система е сложна. Ние няма как да фокусираме вниманието си единствено и само върху медицинските сестри. Не трябва да забравяме и акушерките и лекарите, и всички други специалисти по здравни грижи и свързаните професии", заяви доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева.

По думите й няма как да привличаме лекари в България, когато те знаят, че практикуват по остарели методи и използвайки стара база.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.