Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Медицински специалисти в България стават все по-търсени и все по-малко

Снимка: Pixabay

Публикуван анализ на Съвета за икономически анализи към Министерски съвет, посветен на недостига на медицински специалисти в здравеопазването в България сочи, че проблемът не може да бъде решен само с образователната система. Подробности по темата разказа един от авторите на доклада - доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева. Освен член на Съвета за икономически анализи тя е и преподавател в Стопанския факултет от 1999 г. към Софийския университет "Св. Климент Охридски".

"Става дума за впечатляващ брой специалисти. На пръв поглед ние, като че ли разполагаме с достатъчно лекари на глава от населението в страната спрямо много европейски държави. Но ако ние погледнем лекарите по видовете специалности и регионалните неравенства ще установим, че има сериозни и впечатляващи проблеми. Ситуацията е такава, че в момента липсват над 1000 общопрактикуващи лекари за цялата страна, което представлява 25% от общия им брой в момента. Недостигът на психиатри възлиза на 460 човека, което е около 70% от общия им брой", посочи тя.

По думите й има недостиг и на други видове специалисти, но най-сериозният проблем е свързан с броя на медицинските сестри. В момента не достигат близо 17 хиляди сестри. Доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева отбеляза, че проблемът е резултат от процеси, които са протичали десетилетия, а един такъв човешки ресурс се изгражда в продължение на 20, 30, или 40 години.

"В началото на Прехода много важен фактор бяха бюджетните ограничения, липсата на средства, реформите, които се предприеха в здравната система, пенсионната реформа, особеностите свързани с практикуването точно на професията на медицинската сестра и специалистите по здравни грижи. Няма как да споменем важността на миграцията и това, че при равни други условия една по-добра заплата винаги привлича. Но заплатата в останалите европейски държави не е просто по-добра и по-висока, а всичко друго привлича десетилетия наред българите да отидат и да работят в чужбина", каза тя.

Освен това заяви, че образователната система не компенсира отлива на човешки ресурс от сектора. Този процес в икономиката е наречен "ефект на бракониерството", тъй като ние инвестираме наши средства за изграждане на специалисти, но понеже условията на труд не са конкурентни други държави се възползват от готовия ресурс. За периода от 2007 до 2021 година в Ирландия са привлечени над 19 хиляди медицински сестри и 15 хиляди лекари. За същия период в България са привлечени само 26 медицински сестри, които са обучавани в чужбина.

"Уеднаквяването на стандартите и въвеждането на общи квалификационни рамки означава, че нашите човешки ресурси стават много по-мобилни. На първо място е признаването на дипломите в ЕС и повечето европейски държави, които не са членки на съюза. Това означава, че всеки медицински специалист много лесно може да се реализира навсякъде другаде", заяви доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева.

Тя допълни, че в началото на Прехода нашите специалисти са се насочили към скандинавските държави, а в последните 20 години са намерили реализация в Германия, Франция, Испания, Италия и Великобритания. В западноевропейските държави се наблюдава движение към Северна Европа и САЩ.

"В здравеопазването хората са изключително ценен ресурс, който е дефицитен в глобален мащаб. Което означава, че лекарите и сестрите ще стават все по-ценни. Дали ще ни издържи здравеопазването зависи доколко ние ще реагираме бързо на проблема и ще започнем да прилагаме много активни, интензивни и интегрирани мерки, защото тази система е сложна. Ние няма как да фокусираме вниманието си единствено и само върху медицинските сестри. Не трябва да забравяме и акушерките и лекарите, и всички други специалисти по здравни грижи и свързаните професии", заяви доц. д-р Ралица Симеонова - Ганева.

По думите й няма как да привличаме лекари в България, когато те знаят, че практикуват по остарели методи и използвайки стара база.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.

По публикацията работи: Никола Стоянов

БНР подкасти:

Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Паркът в Радомир

Радомир се събужда

Радиокафе гостува на община Радомир, като пръв пред микрофоните ни застава кметът  Кирил Стоев : "Проблемите в почти всяко населено място бяха с инфраструктурата, водоснабдяването. Фокусът не е само към града, а и към малките населени места. Имаме спечелен проект за подмяна на уличното осветление. Друга част са лесно разрешими организационно, имат..

публикувано на 25.02.24 в 10:08

Историята оживява - Райна Кацарова - част 1

Райна Кацарова е първата жена етномузиколог в България. Учен от световен мащаб, който изгражда с усмивка и усърдие системата на съвременната българска фолклористика. Освен неин запис от Златния фонд на БНР, слушаме и  Гео Кукудов - музикант, краевед, изследовател на българския фолклор и родственик на Кацаровия род;  проф. Венцислав Димов -..

публикувано на 24.02.24 в 16:00

Софийски разкази - Паметникът на Васил Левски в София

Това е първият български паметник, но процесът е дълъг 17 г.  поради изчерпване на средствата. Построеното започва да се руши скоро. Константин Величков посвещава стихотворение на това. Слушаме го и се запознаваме с откъси от дневника на Константин Иречек. Захари Стоянов пише в животописния си очерк за Левски, че "под тези камъни почива скромно славата на..

публикувано на 24.02.24 в 15:00
Тодора Бакърджиева с театралната си трупа

Адресите на любовта - Тодора Бакърджиева

Съратничка на Левски се жени за основател на Народния театър Тодора Бакърджиева, наричана още Казанлъшката фея и Дългата коса, е куриер на легендарната комитетска поща, пренасяла писма, документи и дори оръжие, между Левски и Каблешков в България и Ботев и Каравелов в Румъния. Първият ѝ съпруг Петко Бакърджиев я подкрепя изцяло, защото и..

публикувано на 24.02.24 в 14:00

Десерти без чувство за вина

Десерти без чувство за вина със 70 здравословни и изцяло веган „Любими бохо десерти“ от звездата на Masterchef Анна Стойкова, Веганна.  Любимото ѝ тирамису за "закускодесерт" можете да чуете в звуковия файл, заедно с отговорите ѝ на въпросите на Алекс може ли веган-десертите да са толкова вкусни колкото любимите такива: "Крайно време е хората да..

публикувано на 24.02.24 в 12:00
С Вяра Лъджева

Тайните нa тийнлавинистиката

Тийнлавинистика - безплатни курсове по лавинна безопасност за деца. Вяра Лъджева от БАССЕС  разказва за лавинните курсове, които провеждат от организацията. Асоциацията организира безплатни курсове за деца от 6 години. Те са подходящи за ученици, които искат да научат как да се движат безопасно в зимната планина: "Инициативата започна през 2018 с..

обновено на 24.02.24 в 11:15
Ашод Дерандонян

Жестовият език е триизмерен

Българският жестов език със собствена бакалавърска степен в университета – интервю с Ашод Дерандонян , изпълнителен директор на фондация “Заслушай се”, част от обединението Deaf.bg: "Има актуално признаване на жестов език след приемането на Конвенцията. Наскоро бе приет закон за българския жестов език. Той не е само част от специалната..

публикувано на 24.02.24 в 10:53