Въглеродният отпечатък, който оставят автомобилите е огромен, ако се счете периода от производството му до неговото приключване като автомобил, каза пред Радио София доц. д-р инж. Дурхан Салиев от катедра „Двигатели, автомобилна техника и транспорт“ в Техническия университет.
„Но влиянието, което оказват в околната среда, в градовете, може да се каже, че е една минимална част от всички останали замърсители, ако говорим за въглероден окис и въглероден двуокис“, обясни доц. Салиев.
Той даде пример с проучване отпреди няколко години, което показва, че в големите градове в Европа, включително и в София, замърсяването от транспорт е около 17% от общото замърсяване.
„Това е нещо, което не се смята да оказва толкова сериозно влияние. Друг е въпросът, че въпреки минималното замърсяване на фона на останалите замърсители – 17% е малко, но все пак има и частици, които сериозно увреждат здравето, въпреки малкия им процент“, добави доц. д-р инж. Дурхан Салиев.
По думите му, не може да се очаква голямо подобрение в качеството на въздуха, в следствие на въведената забрана, която ограничава влизането в центъра на града на стари автомобили.
„Не е въпросът да ограничим хората да пътуват, а да им създадем условия. Ако направим така, че пътуването да се извършва с възможно най-малко спирания, то тази мярка в един момент, ще се окаже, че може да отпадне. Когато автомобилът престоява, той отделя различно количество вредни емисии, а когато ускорява, това е режимът на работа на двигателя с вътрешно горене, в който се отделят най-много вредни емисии. Ако успеем да създадем условия на движение, които да гарантират минимален брой спирания – „зелени вълни“, координираме ли светофарните уредби по такъв начин, че да имаме най-малко спирания, ще решим една огромна част от проблема със замърсяването“, уточни доц. Салиев.
Според него, за да оставят хората автомобилите, трябва да са създадени условия за привлекателен градски транспорт.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Напълно нормална е зачестилата висока сеизмична активност в Аляска, Камчатка и Гърция и няма повод за притеснение. Това обясни в ефира на “Радиокафе” сеизмологът Пламена Райкова . “Не можем да говорим за свръх сеизмична дейност, а областите, където са регистрирани земетресенията са силно сеизмични райони. Особено региона на Аляска, Камчатка - това са..
Започна описването на щетите след големия пожар в Костинбродско. В района се стигна до евакуация и обявяване на частично бедствено положение заради огнената стихия. Десетки са пострадалите семейства от засегнатите места – селата Опицвет, Безден и Богьовци. Местните подозират, че пожарът е тръгнал от военния полигон в Сливница заради учение, което..
Измамници се представят за комисари от ГДБОП, звънят с искане потребителите да изтеглят или да преведат големи суми в тяхна сметка. Измамната схема се състои в обаждане от измамник, който твърди, че е служител на ГДБОП и предупреждава за изтеглен бърз кредит на името на жертвата. “От дирекция “Киберпрестъпност” в ГДБОП получихме множество..
Рехабилитацията на тротоара и паркинга на кръстовището на улиците “Оборище“ и “Черковна“ бяха проверени от район "Оборище", съвместно с възложителя ЦГМ. Дейностите се извършват по програмата на ЦГМ за възстановяване на градската среда, с част от парите, събрани от платеното паркиране в централния район на столицата. Рехабилитацията е в процес и има..
Близки и приятели ще си кажат последно сбогом с Тодор Славков през днешния 24 юли. Поклонението ще бъде от 10.00 ч. в ритуалната зала на траурен комплекс "Мира" в София, съобщава "24 часа". Тодор Славков почина на 21 юли в село Асен. Според разследването, внукът на Тодор Живков се е застрелял със законно притежавано оръжие – 22-калибров револвер...
През днешния ден преди обяд по-значителна облачност ще има над източните райони, като превалявания все още ще има в Североизточна България. В останалата част от страната ще бъде слънчево, съобщават синоптиците от Националния институт по метеорология и хидрология. След обяд главно над планинските райони ще се развие купеста облачност и на отделни..
На територията на Столичната община съществува изградена мрежа от 188 читалища, по данни на публичния регистър на народните читалища. Те разполагат с материална база, но в по-голямата си част сградният фонд е остарял и се нуждае от по-голям обем инвестиции за отстраняване на възникнали във времето проблеми, прилагане на мерки за енергийна..