Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Откриха първата образователна BioXcape стая у нас, подходяща за малки и големи

Ас. Ния Тошкова от НПМ, пред Радио София

Асистент Ния Тошкова, от НПНМ
Снимка: Радио София

Националният природо-научен музей (НПМ- БАН) и фондация "Биоразнообразие" откриха първата образователна bioXcape стая, в подземните помещения на Царската градина в София.

Гост в предаването „“Радиокафе“ беше Ния Тошкова - асистент и зоолог в НПМ при БАН и докторант в Института по биоразнообразие, екосистеми и изследвания, която разказа интересната предистория на иновацията, свързана с едно откритие .

“В стаята искахме да изградим един събирателен образ на много учени, защото информацията, която сме събрали в нея, не е изградена само от един учен. В науката се изискват усилията на много учени и много години да изминат, докато се стигне до нивото, на което стъпваме сега“, посочи Ния Тошева и допълни, че този събирателен образ би следвало да бъде свързан и с историята на музея.

“Когато обсъждахме концепцията с колегите от “Биоразнообразие“, решихме, че това може да е изчезнал учен, който е изградил нещо до някаква степен, но сега няма кой да го продължи, което много често е реална ситуация. Много често в нашите среди един човек е бил движещата сила и когато той липсва, делото му остава недовършено. Така че символиката в стаята е това“, поясни тя.

Вдъхновението - д-р Ирма Желязкова, Боян Петров.

„Искахме да съчетаем много неща в образа на този учен. Ирма е името на един тайфун, природно бедствие. Тя тръгва с лодка сама, да изследва неизследвани острови, за които се предполага, че до 20-30 години ще бъдат на дъното на океана, макар че биоразнообразието не е описано. С потъването им могат да изчезнат много видове, за които дори да не знаем, че са съществували, особено на ниво безгръбначни, там, където имаме все още много неоткрити видове“, поясни Ния Тошкова.

Ирма изследва влиянието на климатичните промени върху биологичните видове, а нейното изчезване се случва през 1980 година.

От години Ния мечтае за интерактивна образователна изложба. Когато от фондация „Биоразнообразие“ я включват в свой проект като млад посланик за климатичните промени, тя описва концепцията си за създаването на био ескейп стая, за която веднага среща подкрепа и одобрение и инициативата е подета. От страна на музея, Тошкова е основният учен, заедно с палеонтолога Владимир Николов.

BioXcape стаята се опитва да представи не само сегашните промени, но и това, което се е случвало в миналото на земята.

“В момента се намираме в едно масово измиране на биоразнообразието, но това не е нетипично, случвали се е и преди“, подчерта Ния Тошкова.

За да влезеш в  BioXcape стаята не се изискват предварителни познания. В основата на всяка Xcape стая, е лимитът на времето, тъй като влезлите формират отбор между 2 до 5 човека, които имат определено време да се справят със загадките в стаята.

“Хората се потапят в един нов свят, нова реалност, в нашия случай в подземието на музея, където буквално се потапяш под земята, затваря се вратата и имаш ограниченото време да се справиш с всички неща и да избягаш“, обясни асистент Ния Тошкова.

"Преживяването има огромен елемент на неизвестност и напрежение. Идеята е да имаш нови усещания в теми като климатични промени, биоразнообразие, загуба на биоразнообразие, които ще усетиш много добре, особено ако има една красива история зад тях", каза още тя.

"Участието в отборните игри в ескейп стая, няма за цел само да научи на определени факти, които може би повечето хора знаят, като климатичните промени и загубата на местообитания, замърсяване, уверичаваща се човешка популация, но и знанието как да предотвратим тези процеси, би довело до чудесно бъдеще за самите нас", изтъкна Тошкова.

По думите й, в ескейп стаята освен, че научаваш определени факти, изграждаш умения - да комуникираш правилно, да си сътрудничиш с хората и да изграждаш общи цели, точно тези меки умения са изключително важна част за успешното изиграване на игрите. Те могат да бъдат и обучителни, а това прави ескейп стаята подходяща за малки и големи.

Чуйте още аспекти в разговора на Гергана Пейкова.


По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Шаламанов

Историята оживява - Добрият човек Александър Шаламанов

Днес ще се върнем назад във времето на златните години на българския спорт. Периодът на 60-те, 70-те, 80-те години, когато родните спортисти впечатляват не само сънародниците си, но широкия свят. Върховите им постижения обаче не променят човешките качества на голяма част от тях. Българските спортисти от онези години съчетават изключителен талант с..

публикувано на 02.11.24 в 16:00
С Александър Шпатов

Софийски разкази - Александър Шпатов

Александър Шпатов,  председател на Сдружение за градски читални, водач на литературни разходки, изследовател на софийското минало, верен фен на футболен клуб “Левски” и писател, автор на книгата “На живо от София”: "Останали са хората, въпреки, че се променяме вътрешно. София е един европейски град и стои по-добре на световната карта. Усещането, че..

публикувано на 02.11.24 в 15:00
Мими Иванова и Развигор Попов

Адресите на любовта – Мими Иванова и Развигор Попов

Музикантите са заедно повече от 50 години Любовта на Мими Иванова и Развигор Попов далеч не е фойерверк от пръв поглед. Те дълго работят заедно и се уважават като професионалисти преди да се погледнат с други очи. За да се съберат и двамата минават през тежки разводи – Мими с поляка Юрек Рибински, а Развигор с пианистката Теодора. Женитбата им..

публикувано на 02.11.24 в 14:00

От Франкенщайн до ИИ

Емблематичното чудовище „Франкенщайн“ на Мери Шели оживява в ново издание. Представя ни го Емил Минчев – писател и преводач:  „Беше огромно предизвикателство, езикът преди 200 години е доста различен. Франкенщайн въвежда два нови жанра – научната фантастика и хоръра. Да не забравяме, че Мери Шели като го е писала, е била само на 19! За да..

публикувано на 02.11.24 в 12:09
Петър Теодосиев

Псевдонауката е част от дезинформацията

Ролята на псевдонауката в ежедневието ни с   , гл. редактор на Българска наука : "Като ученик бях част от недобра образователна система. Идеята ни сега е да има сайт, който да дава достъпна, разбираема научна информация. За съжаление в България сме в челните три места по вяра в дезинформация и споделянето ѝ. Видяхме сериозността с коронавируса...

публикувано на 02.11.24 в 12:00
Хелиана Велинова

Пресечната точка между игрите и образованието

Game Dev Day 2 , организиран от екипа на Sofia Game Night и Сдружение "Възможности без граници". С подробностите слушаме Хелиана Велинова: "Игрите позволяват грешни решения и виждаш какъв е резултата. Игрите дават възможност да грешим на воля и да видим какво ще стана. Младите играят игри - симулации на човешки отношения.  Говорим и за..

публикувано на 02.11.24 в 11:00

Отвъд форматирането

Могат ли различията вместо да ни отдалечават, да ни събират и заедно да живеем по-добре? Представяне на детската книжа „Фигури“ от автора ѝ, психологът Слави Стоев: "Идеята за книгата дойде в една хотелска стая, където бяхме карантиниране с детето ми. Рисувахме с него комикси с геометрични фигури. Те са кардинално различни и направих аналогия към..

публикувано на 02.11.24 в 10:35