Един от най-колоритните обреди, свързан с Коледно-новогодишните празници и който е добре запазен, е сурвакането. То е съпроводено с наричане за предпазване от зли сили и пожелания за плодородие и богатство.
Сурвачката неслучайно се прави от суров дрян. Това дърво е здраво, твърдо и се използва от дълбока древност и като символ на устойчивост, обясни пред БНР-Радио София културологът Георги Мишев. Той обърна внимание, че дрянът цъфти във време на годината, когато други видове още не са се събудили.
„Този обред е свързан с т.нар. магия на първия ден. Цели да пожелае благополучие през новия календарен период, да предпази човека от лошите неща, от премеждията (сериозни трудности и нещастия). Зимната обредност е предимно мъжка. Има вече и изменения. Тази година доживях да видя и коледарки“, отбеляза Мишев.
Той отбеляза, че Григорианският календар, който ползваме в България от 1916 г., е астрономически правилният.
Първоначално римският календар е бил от 10 месеца, започвал е от март. По-късно се добавят януари и февруари, а началото на годината (1 януари) се свързва с встъпването в длъжност на високопоставените чиновници в Римската империя.
В същото време има многообразие във вярванията и традициите. Трудно е да се каже, че нещо навсякъде се изпълнява по еднакъв начин.
Т.нар. „мръсните дни“ например някъде са от Игнажден до Коледа, другаде - до Васильовден или Йордановден.
Георги Мишев отбеляза промяната в трапезата по и след Коледа, появата на свинското месо, ролята на свинската глава, която се прекадява, въпреки че не е жертвена храна, позволена за курбан.
Ролята на водата по празника също е съществена, допълни културологът.
В „мръсните дни“ светът на всички зли сили е отворен. Те свършват с кръщаването на водата на Йордановден. „Мълчаната вода“ е ритуално чиста, с магическа сила и се среща и в други народи.
Чуйте целия разговор на Гергана Пейкова.
Сибила Темелкова е пиар на годината и по този повод ни гостува в ефир: "Наградата радва - денонощните усилия биват забелязани. Работата ми е призвание, предизвикателствата са безброй. Ако няма доверие, няма как да сме полезни. Трябва да се знаят и хубавите, и лошите страни. Сега малко се разводняват нещата. Трябва да сме целеустремени, да не се..
Разходката ни в района на Етрополе ни води и до с.Лопян. Представя ни го Габриела Начева, технически сътрудник в кметство Лопян, община Етрополе: "Все повече хора търсят спокойствието, чистия въздух и природата. Изоставените имоти се броят на пръсти. Лопян привлича с природата - червената скала, скалните кукли и църквата "Св.Св. Петър и Павел"...
Радиокафе ни разхожда до община Етрополе в разговор със зам. кмета Ивайло Георгиев: "Миналата седмица бяхме наградени в категория "Малки общини" на Националното сдружение на общините - точно тя е за работа, която трудно се вижда от гражданите, но ако не я свършим, трудно ще постигнем другите неща. Радвам се, че сме сред водещите в комуникацията и..
Градското казино - днес това е СГХГ. Като е било построено е било мегдан, недалеч са били първото Народно събрание, първата Община, Княжеския дворец са били на ръка разстояние. Една от идеите е била на това място да бъде Съдебната палата. Но в 1888 в града пристига японецът г-н Камчик - талантлив акробат заедно със семейството си. След едномесечен..
Художник-график, изследовател и преподавател, чиято 130-годишнина честваме през 2025 - това е професор Васил Захариев. Любомир Николов е уредник в Историческия музей в родния град на професора - Самоков: "Професор Васил Захариев е една от големите личности, която заслужава да бъде оценена подобаващо. Излязоха издания, в които може да се оцени неговата..
"Ние сме като двете половинки на една ябълка", казва актрисата за съпруга си, известния хирург-ортопед. Когато се запознават, той не подозира, че красавицата със сини очи по която хлътва на мига, е звезда на Народния театър. По онова време Димитър Шойлев от десет години работи и специализира в Полша при прочутия ортопед акад. Адам Груца и..
България официално прави крачка към Космоса със създаването на Български космически клъстер (BSC) – с нас са двама от седемте му основатели д-р Стоил Иванов и д-р Ирина Ганчева: "Никой не е стигнал сам в Космоса. Зад всеки космонавт седят екипи, огромно упражнения по колаборация. Клъстърът обединява всички, свързани с космическото начало в..