Каква е българската традиция на 1 януари

"Васильов ден е доста важен като празник. Годеници, младоженци гостуват на кумовете си, ходят със специални пити, варена кокошка, вино. Васильовденската трапеза е много специална. На нея има варена свинска глава, пача от краката на прасето, което е заклано за Коледа и е специално запазено за пред "Васил", както се казва. Меси се прясна погача, в която се слага сребърна паричка, или така известната в съвремието ни "баница с късмети", сподели д-р Анелия Овнарска-Милушева.

Хлябът, който се меси трябва да привлече плодородието, тъй като при замесването и втасването му той трябва да нараства.

"Това символично е като пожелаване за нарастване на плодовете, на меда в кошерите, за бъдещо плодородие на нивите. Друго характерно за празника, което всички знаят е сурвакането. Това, което малко се знае е, че сурвакарите доста назад във времето са били само мъже. С течение на времето възрастта спада и тръгват малки момченца и с тях малки момиченца и днес, това е една привилегия на децата в семействата", каза тя.

Тя отбеляза, че характерно е около пернишките села да ходят маскирани мъже, които неправилно се наричат кукери и които извършват такава обредност. В София и селата под Витоша няма маскарадна обредност и там сурвакарите са малки момченца. Според думите й времето на преход между годините е време за всякакви гадаения за бъдещето.

Относно пожеланието "да ни върви по вода", д-р Анелия Овнарска-Милушева отбеляза, че предстоят празници свързани с водата, като Йорданов ден, Иванов ден и Бабин ден.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.