Днешният свят е свят на екстровертните хора. Те като че са повече. Често пъти ги смятаме за успешни само защото говорят повече от другите, обясняват и най-малките си постижения.
Според специалистите интровертите са сдържани хора, премислят внимателно действията си и са сравнително слабо ангажирани в социални връзки. Могат да бъдат неконтактни, стеснителни и сковани, в противоположност на откритите към социална среда екстровертни личности.
Тези хора са по-тихи, предпочитат вътрешния си свят, избягват шумни компании, обясни пред БНР-Радио София д-р Елка Божкова - клиничен психолог и психотерапевт към университетска болница "Александровска".
„Смята се, че темперамента зависи повече от наследствеността, докато характерът зависи от възпитанието, идентификациите.“
Д-р Божкова (▲) разграничи интровертът от асоциалния тип.
По думите ѝ интровертът може да допринася много за обществото, да има своите занимания, професия, да отглежда добре децата си. С по-малкото контакти обаче може да пропуска много възможности в живота си.
В същото време не всички предпочитат словоохотливите. Екстроверти могат да досаждат, да навлизат без деликатност в чуждото пространство.
Интровертите са по-аналитични, по-добри слушатели.
Дигиталният свят и социалните медии облекчават повече тревожните, неуверените в комуникацията. Интровертите се интересуват повече от вътрешните си преживявания, отколкото от общуването, особено ако то е на повърхностно ниво.
Има специална диагноза за страх от общуване, което е различно от липса на желание за общуване, подчерта още специалистът.
„Крайните състояния се срещат по-рядко. Като цяло жените са по-общителни и приказливи. Интровертите не обичат клюкарстването. Трябва да се вземе предвид дали човек не е затворен или прекалено общителен, заради тип психично разстройство“, допълни д-р Божкова.
С нея разговаря Данаил Конов.
Разговорът е с Катя Иванова - уредник на Музея на спорта в София. Дама, която заедно с нейния екип, носи вдъхновение и увереност в бъдните спортни успехи на нашата страна! Снимки от Музея на спорта може да откриете в описанието на епизода. С уговорката, че най-добре да го посетите лично. Припомням - намира се в сградата на Сектор А на..
Поетът Никола Фурнаджиев и съпругата му са бохеми цял живот За поета Никола Фурнаджиев, Христо Радевски казва: “С него можеш да вървиш през цветя и тръни, да си сигурен и спокоен, да ловиш риба, да пиеш вино и да разделиш последната цигара. От близостта с такъв човек ти винаги се чувстваш виновен за това, че вземаш, а не можеш да дадеш“. Със..
Надя Розева – за медалната скулптура и голямата си експозиция в Скопие: Надя Розева е художник, но твори основно в една много специфична ниша – медалната скулптура. В момента в 4 от залите на Националната художествена галерия в Скопие е подредена нейна изложба, която се радва на голяма посещаемост, медийно внимание и сериозен интерес в..
Стереотипи и очаквания към жените в литературата – продължаваме дискусията, която започна Литературна агенция София на срещата им на 25.04 с дами от българската литературна сцена. С нас е Божана Славкова – първият български автор спечелил най-големия международен конкурс за поезия Mili Dueli със стихотворението „Дървото с некролозите“: Ето и..
Броим врабчетата на 27.04 – интервю с Димитър Градинаров , експерт природозащита към „Българско дружество за защита на птиците“: "Идеята на кампанията е да привлечем вниманието към изчезването на врабчетата. Освен домашните са испанските, които гнездят в гнезда на щъркели и евентуално полските. Навремето имаше струпвания в крайните квартали,..
Конференцията Gen Z rEvolution e мястото, на което се срещат бизнсът и Gen Z – интервю с организатора, Андрей Илиев: "Mного е удовлетворяващо. Резултатите и разчупиха стигмата, и потвърдиха някои очаквания. Ако преди години младите не са имали толкова възможности, сега те са много. По-важното е работодателите да дадат възможност да бъдат..
Трябва ли ЕС да включи младите хора при вземане на решения – интервюта с Никол Делчева – председател на студентски Клуб „Европеистика“ към СУ ; · Виктор Михайлов и Искра Лазарова – членове на студентския Клуб „Европеистика“ към СУ : "В училище тези теми не се повдигаха. Влизането ми в специалност "Европеистика" ми помогна..