България е лидер в Европа сред младите предприемачи

По думите му ситуацията в страната е много добра, като през 2023 година има много положителни сигнали за развитието на иновациите, предприемачеството и икономиката. Една от новините в доклада е развитието на младежкото предприемачество и това, че България е лидер в Европа по нагласи и ангажираност на младежите до 30 годишна възраст с предприемачество. Долната възрастова граница е 16 години, като включва и учениците. По думите на доц. Ялъмов важен сигнал за развитието на страната е, когато предприемачеството се случва в училищна среда. Към момента изпреварваме Германия, балтийските страни и Унгария.

"От една страна възможността за намиране на много добре платена работа извън големите градове не е толкова голяма. Тоест, движещата сила да направиш нещо свое, за да имаш приличен доход все още е силна. Както беше и в началото на 90-те години. Тогава имаше един термин "предприемач по принуда", когато много хора станаха предприемачи просто защото нямаха работа. И започнаха да предлагат услугите, които така или иначе щяха да предлагат организирано във фирма", каза доц. Ялъмов.

Той отбеляза, че годишно у нас се предлагат около 150 програми за предприемачество, като добрата новина е, че те не са само в София. Твърдите данни от регистрациите на фирмите показват, че след ковид през 2023 година има ръст на новорегистрираните предприятия. Някои от акцентите в доклада са дигитализация, изкуствен интелект, кръгова икономика. Друг акцент е, че младежите участват като доброволци в много екологични инициативи, както и такива свързани с правата на човека. Иновации има и в голяма част от индустрията, която използва отпадъците като ресурс.

"Един от големите проблеми във всички сектори е генерирането на отпадъци и, че те не са добре сепарирани. Има много бизнес модели, като например в Германия цената на пластмасовата бутилка е доста висока, така че ти си мотивиран да я връщаш в някои от магазините", отбеляза доц. Ялъмов.

Той посочи, че дигитализацията на традиционните отрасли бележи напредък. Освин това заяви, че има много добра "сглобка" между бизнеса и науката, но поради много причини конкуренцията все още не ни поставя на челни места. Но от гледна точка на приложимостта на науката в бизнеса сме над средното европейско равнище. Една част от връзката между академията и бизнеса се случва през академичното предприемачество.

"Първите 15-20 години на Прехода бяха такива, че ако бизнесът ти лесно се управлява и е много доходоносен, той много бързо бива превземан. В момента със сложните бизнеси е много трудно да ти превземат бизнеса, защото дори и да им го подариш, те не могат да го управляват", сподели доц. Ялъмов.

Той посочи, че в бизнеси, в които има сериозно противопоставяне на различни интереси и които имат представителство в политическата власт е много трудно да се направи промяна. Освен това каза, че за да се направи държавата по-ефективна, трябва по-иновативният бизнес да стане по-разпространен и да издърпа по чисто пазарен път този бизнес, който дърпа държавата назад чрез специални условия за него.

"Отварянето на България за чужди студенти и за чужда работна ръка е по-важно от приемането на Конституцията. Защото всъщност българската конкурентноспособност пряко ще зависи от наличието на таланти, които ще привлечем в следващите 3 или 5 години. Нашата външна политика трябва да бъде свързана с образованието така, както беше дълги години на Великобритания, Щатите, които имаха програми за привличане на таланти", каза доц. Ялъмов.

"За съжаление проблемът в Европа все още е, че нямаме единен пазар на образование. Това също е едно от нещата, които в следващите 4 години на мандата на Европарламента трябва да се оправи", каза той. И добави, че мобилността е много добър фактор за развитието на конкурентноспособни млади хора, както и на самия бизнес.

Подробности можете да чуете в звуковия файл.