"Опознай себе си!" - този призив на древните мъдреци и днес е трудно да се изпълни, въпреки дигиталния свят, в който пътуваме с "шлейф от данни".
Дигиталното отдавна не е лукс или някаква екстра в живота на съвременния човек, а нещо насъщно.
Много неща научихме през последната година, след „уау-ефекта“ все повече разсъждаваме за изкуствения интелект (ИИ) по-трезво, осмисляме възможностите му за достъп и обработка на публичните данни на човечеството, коментира пред БНР-Радио София IT специалистът Никола Тулечки от организацията "Данни за добро".
ИИ може да рисува, да миксира и обработва текстове, да генерира реалистични фотоизображения, може да мисли за Бог, да пише поезия, какво ли не.
„В същото време нищо не го ограничава до публичните данни. Платформи като Гугъл, Фейсбук и други социални мрежи имат същите технологични инструменти, но те разполагат и с лични данни. Затова не е пресилено да се твърди, че те знаят повече за нас, отколкото самите ние."
Попитан за евентуалните неподозирани възможности на ИИ (и последствия за човека), Тулечки отговори с пример:
„Кой е доминантният биологичен вид в природата? Който най-добре борави с информацията, който е най-креативен и може би по-интересен.“
Неслучайно мислители и иноватори като Хокинг и Мъск предупреждават за рисковете от жив организъм като ИИ, когато се стигне той да ни превъзхожда и да има власт.
Креативността е способността да се генерират оригинални идеи, но не само студентите от философия разбират, че повечето идеи, които циркулират, не са оригинални, някой вече се е сетил за тях.
В повечето случаи можем да говорим за микс, хибрид, преработка, надграждане.
"Много често за хората емоциите влияят върху истината, която достига до тях. Фактите могат да служат за карфици, с които се закачат възприятията - коментира Тулечки. - Доказателствата трябва да се повтарят, за да окажат ефект. В среда на информационен излишък нещата стават много, много странни.
Изкуството с голямо „И“ може да бъде и феномен, който плаши."
Чуйте разговора на Даниел Ненчев.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Предимно облачно
Разкъсана облачност