В началото на годината е съвсем естествено да говорим за бъдещето. Футурологът Мариана Тодорова бе събеседник в предаването "Радиокафе", за да обсъдим неща, които са свързани с нас, хората, и които ще определят живота ни не само през 2024-та, но и в следващите няколко години.
Основните теми, които вълнуват съвременния човек, са навлизането на изкуствения интелект, предизвикателствата с климата, войните - проблеми, с които животът ни е свързан в последните година-две.
Тревожна е тенденцията в пътя на прогреса, който човечеството извървя в последните 3 десетилетия, когато Западният свят е обвиняван в прекален неолиберализъм и това надигна една силна вълна от неоконсерватизъм и който ще трябва да преживеем. Важно е да намерим баланса, когато политическият дебат се отразява върху социалния и културния живот, движейки се в тези две крайности. Това заостря поляризацията, а тя измества идеологиите.
Нормално е, че имаме усещане за ускорено време, за много рискове, за наслагване на кризи, за невъзможността ни да реагираме на нови феномени и да изградим ценности към тях, посочи футурологът.
По думите на Тодорова, когато липсват ценности, моралът попада в една по „мека“, флуидна категория и когато това стане, все по-трудно изграждаме идеологии, а когато те изчезнат, настъпва криза в "политическия" човек.
Тук тя направи уточнение, че той е метафоричен, събирателен образ, който трябва да защити интересите на отделните граждани, с който може да се комуникира, така че той да вземе решение, но и да е съгласен да носи отговорност. Когато този политически човек е в криза, то има криза и в лидерството и тогава се търсят някакви по-архаични форми на лидерство. Силна поляризация по отделни въпроси се наблюдава не само в България, но и по света, поясни Тодорова.
В разговора ще чуете още: как днес се формират ценности и кои са тези от тях, които обединяват хората. Тези и контратези.
Ако в ценностите на Западния свят определящи понятия са свободата, толерантността, уважението към личността, спазването на човешките права, модерността, то по идеологията на Александър Дугин и Путин, има други ценности, които са йерархията, патриархът, лидерът, президентът, военният елит, традиционното семейство.
"Ценности днес се изграждат трудно, защото живеем в много ускорено време, с много нови феномени или добре забравени стари, които ни създават шок от бъдещето и то не толкова от бъдещето, както Алвин Тофлър го нарича, а шок от настоящето, тъй като всеки следващ ден, седмица или месец ни носят нов шок, ние нямаме време за реакция, за ценностна рефлексия. Настъпилият вакуум се запълва с познатия или по-либерален, или по-консервативен отговор и в най-добрия случай хората се превръщат в едни хамелеони – вместо ценностна реакция, ние имаме адаптация“, подчерта Мариана Тодорова.
Според експерта, тази ситуация е проблем, който отваря голяма ниша за активизъм.
Все повече политическото се решава с инструменти на гражданските организации, което от една страна е добре, защото на дневен ред излизат проблеми, които досега не са излизали. От друга страна изпадаме в риск да фрагментираме прекалено много общностното пространство и да разпаднем обществото на прекалено много общности, които не си говорят и това е подпомогнато от технологиите (изкуствен интелект).
"На мен ми се струва, че е добре да върнем света малко назад, към 60-те, 70-те години, времето на големите идеи, на американските президенти говорили за "великото общество", "голямата икономика", защото ако не направим такъв рестарт, подпомогнати от технологиите ще се изгубим във фрагменти и ще разбъркаме един пъзел, който няма да можем да подредим", каза още футурологът.
Още аспекти за това, което има да ни каже футурологията, за нещата, базирани на научни данни и изследвания, каква е устойчивата тенденция, която си струва да бъде обсъдена в контекста на информацията, медиите и живота ни, чуйте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.
Във втория ден от седмицата гост в коментарното предаване "Форум" е Лора Младенова - автор, поет и активист с журналистическо и юридическо образование. Заедно с водещия Лъчезар Христов, тя обсъди следните теми: Боклукът на София: Общината търси да купи още камиони, как се стигна дотук; Политически сезон в условията на напрежение и протести;..
Заради интензивния трафик се променя организацията на движение в участък с ремонт от автомагистрала “Тракия" в Софийска област между 24-и и 33-и километър, съобщават от Агенция "Пътна инфраструктура". До 9 октомври (четвъртък) на четири пъти в следобедните часове - в 12 ч., 14 ч., 16 ч. и 18 ч., за около 30 - 45 минути ще се спира изцяло движението..
Нормални ли са климатичните процеси, които наблюдаваме през последните години по света, но и в България - свлачища, поройни дъждове, пожари. “Те са пряко следствие от климатичните промени, които настъпват и се ускоряват, така че това, което виждаме сега и което ще виждаме в бъдеще, е новата климатична реалност и трябва да сме подготвени..
Мотото тази година "Всяка история е уникална, всяко пътуване има значение“ напомня, че зад всяка диагноза стои лична история - история на смелост, устойчивост и надежда. По данни на Световната здравна организация, през 2022 година близо 2,3 милиона жени по света са диагностицирани с рак на гърдата, а над 670 хиляди са загубили битката с болестта. В..
Критики, обяснения и предложения как да се реши кризисната ситуация с липсата на фирма, която почиства и извозва отпадъците в столичните райони “Люлин“ и “Красно село“, се чуха по време на днешното заседание на комисията по екология и околна среда в Столичния общински съвет. На нея освен зам.-кметът по екология Надежда Бобчева, присъстваха районните..
Инициативата на Асоциацията за история и бъдеще на българската авиация (АИББА) за построяване на реплика на самолета, с който по време на бомбардировките на София през Втората световна война 27-годишният поручик Димитър Списаревски се жертва, за да спаси други българи, вече е към своя финал. Представянето ще се състои на 16 октомври,..