Ефирни телефони: 02 963 56 50 и 02 963 56 80
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Мариана Тодорова: Поляризацията измества идеологиите, технологиите разбъркват човешкия пъзел

Хората се превръщат в хамелеони – вместо ценностна реакция, имаме адаптация коментира футурологът

Мариана Тодорова
Снимка: Даниел Ненчев

В началото на годината е съвсем естествено да говорим за бъдещето. Футурологът Мариана Тодорова бе събеседник в предаването "Радиокафе", за да обсъдим неща, които са свързани с нас, хората, и които ще определят живота ни не само през 2024-та, но и в следващите няколко години. 

Основните теми, които вълнуват съвременния човек, са навлизането на изкуствения интелект, предизвикателствата с климата, войните - проблеми, с които животът ни е свързан в последните година-две.

Тревожна е тенденцията в пътя на прогреса, който човечеството извървя в последните 3 десетилетия, когато Западният свят е обвиняван в прекален неолиберализъм и това надигна една силна вълна от неоконсерватизъм и който ще трябва да преживеем. Важно е да намерим баланса, когато политическият дебат се отразява върху социалния и културния живот, движейки се в тези две крайности. Това заостря поляризацията, а тя измества идеологиите. 
Нормално е, че имаме усещане за ускорено време, за много рискове, за наслагване на кризи, за невъзможността ни да реагираме на нови феномени и да изградим ценности към тях, посочи футурологът.

  • Когато има криза на ценности, хората чисто интуитивно търсят нещо традиционно и стават по-консервативни.

 По думите на Тодорова, когато липсват ценности, моралът попада в една по „мека“, флуидна категория и когато това стане, все по-трудно изграждаме идеологии, а когато те изчезнат, настъпва криза в "политическия" човек.

Тук тя направи уточнение, че той е метафоричен, събирателен образ, който трябва да защити интересите на отделните граждани, с който може да се комуникира, така че той да вземе решение, но и да е съгласен да носи отговорност. Когато този политически човек е в криза, то има криза и в лидерството и тогава се търсят някакви по-архаични форми на лидерство. Силна поляризация по отделни въпроси се наблюдава не само в България, но и по света, поясни Тодорова.

В разговора ще чуете още: как  днес се формират ценности и кои са тези от тях, които обединяват хората. Тези и контратези.

  • Различия в ценностите.

Ако в ценностите на Западния свят определящи понятия са свободата, толерантността, уважението към личността, спазването на човешките права, модерността, то по идеологията на Александър Дугин и Путин,  има други ценности, които са йерархията, патриархът, лидерът, президентът, военният елит, традиционното семейство.

"Ценности днес се изграждат трудно, защото живеем в много ускорено време, с много нови феномени или добре забравени стари, които ни създават шок от бъдещето и то не толкова от бъдещето, както Алвин Тофлър го нарича, а шок от настоящето, тъй като всеки следващ ден, седмица или месец ни носят нов шок, ние нямаме време за реакция, за ценностна рефлексия. Настъпилият вакуум се запълва с познатия или по-либерален, или по-консервативен отговор и в най-добрия случай хората се превръщат в едни хамелеони вместо ценностна реакция, ние имаме адаптация“, подчерта Мариана Тодорова.

Според експерта, тази ситуация е проблем, който отваря голяма ниша за активизъм.
Все повече политическото се решава с инструменти на гражданските организации, което от една страна е добре, защото на дневен ред излизат проблеми, които досега не са излизали. От друга страна изпадаме в риск да фрагментираме прекалено много общностното пространство и да разпаднем обществото на прекалено много общности, които не си говорят и това е подпомогнато от технологиите (изкуствен интелект).

"На мен ми се струва, че е добре да върнем света малко назад, към 60-те, 70-те години, времето на големите идеи, на американските президенти говорили за "великото общество", "голямата икономика", защото ако не направим такъв рестарт, подпомогнати от технологиите ще се изгубим във фрагменти и ще разбъркаме един пъзел, който няма да можем да подредим", каза още футурологът.

Още аспекти за това, което има да ни каже футурологията, за нещата, базирани на научни данни и изследвания, каква е устойчивата тенденция, която си струва да бъде обсъдена в контекста на информацията, медиите и живота ни, чуйте в разговора на Даниел Ненчев в звуковия файл.

По публикацията работи: Спаска Давранова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Бъдете наши приятели във Facebook, следвайте ни и в Instagram. За да научавате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пианото е най-естествено, ние не свирим на него, то свири на нас

Надежда Йоцова е израснала в музикална къща – баща ѝ е Христо Йоцов, емблематична фигура в българския джаз, майка ѝ е цигуларка в Симфоничния оркестър на БНР, нейният дядо Георги Йоцов е изтъкнат обоист от Софийската филхармония (със сериозен интерес към барока), баба ѝ Рина Ранджева е пианистка…можем да продължим да изброяваме, но Надежда върви по..

публикувано на 23.02.25 в 09:42

Нова музика за стари филми

Киноконцерт: Романтичните неволи на Чаплин, Кийтън, Линдер - прожекция с музика на живо. Слушаме Еви Карагеоргу – координатор на събитието: "Това е много специална програма с три неми филма с музика на живо, рядко имаме такава възможност да ги видим" Повече подробности за автора на музиката и други неща, които ще ви заведат на прожекцията - в..

публикувано на 22.02.25 в 16:39
Лесничеят Васил Попов

Историята оживява - Лесничеят Васил Попов, част първа

Разказът е на Снежана Маринова - краевед, изследовател на историята на Стара Загора и съавтор на книгата “Мозайка от миналото на Стара Загора”: Къде са секвоите в България? Откъде идват тези в Борисовата градина? Кой е В.В.Попов, чийто постамент за паметник откриваме до секвоите там? "Каква е цената, ако иска един човек като родения в Стара..

публикувано на 22.02.25 в 16:00

Софийски разкази - Софийска хроника. София след Освобождението (1878-1885)

Разговорът е със Здравко Петров -  урбанист и създател на проекта “Исторически маршрути”: "София никога не е била изостанала, минава през много животи. Била е много различна от това, което можем да си представим - с кьорсокаци и малко черкви, някои, като Света София, превърнати в джамии."  Какво е съдържал първия градоустройствен план, кои са..

публикувано на 22.02.25 в 15:00
Вивиа Ники

Северът със скритите му красоти

Прожекции на документалния филм „Скритата красота на Севера“ - повече за филма, заснет с дрон от неговия автор Вивиа Ники: "Северът за моето усещане е много мистично място с изключително много култура, оято е неразкрита." Разказът продължава като филм във филма или като изложба за филма - преценете сами в звуковия файл.

публикувано на 22.02.25 в 14:49

Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство

Започва третото издание на „Форум за съвременно изкуство и култура WIDE ARТ“ – за него ни разказва Радослав Механджийски: "Представяме съвременното изкуство през най-различни перспективи. Търсят се пресечни точки между технология и изкуство, психоанализа и изкуство и т.н. Мултижанровите подходи разширяват представите за изкуство." Още за поредното..

публикувано на 22.02.25 в 13:40
Мария Маринова и Евгения Селвелиева

Мечталище - културен хъб

Визулен тур в изкуствата – Мария Маринова и Евгения Селвелиева от настоятелството на „Читалище-мечталище“ – на живо в студиото: "Това е гражданска инициатива, която събра съвсем случайно единомишленици. Оказа се, че има страшно много хора, които искат да видят културен хъб, а не прашасали и оставени на командно дишане места.  Реално има супермного..

публикувано на 22.02.25 в 11:35