Виртуална изложба на НИМ показва Народния театър "Иван Вазов" в снимки, плакати и документи

Специалисти от Националния исторически музей (НИМ) е подредили на сайта му виртуална изложба поп повод 120-годишнината на Народния театър.

Показани са снимки, афиши, документи  и пощенски картички, свързани с историята на този храм на Мелпомена, дейността на артистите от трупите, режисьори и сценични майстори.

В началото на 1904 г. Столичната българска драматична трупа „Сълза и смях” е преименувана на „Български народен театър” и това се смята за рождената дата на Народния театър. През 1906 г. трупата вече се казва „Народен театър”.

След около 2-3 години строителство сградата е открита тържествено на 3 януари 1907 година. Построена е по проект на известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Средства са събрани с продажбата на гербови марки и лотария на софийската община.

Пощенска картичка с изглед към новопостроения Народен театър. На гърба е написано: „Спомен от отварянето на театъра. Йозеф Шмаха, 1907 г.” Снимка: НИМ

За тържественото откриване на Българския народен театър Иван Вазов написва пролога „Слава на изкуството“. Част от програмата са най-популярната по това време историческа драма „Иванко“ на Васил Друмев и „Тържествена увертюра“ от Добри Христов, разказа пред БНР-Радио София Мариана Първанова, уредник от НИМ.

Трупата е посрещната от тогавашния министър на народното просвещение проф. Иван Шишманов с думите: "Един млад народ има нужда от облагородяващото въздействие на сцената. Усещайте се не само жреци на изкуството, но и обществени възпитатели. Великолепната сграда не е още театър. Тя ще стане такава, когато бъде одухотворена от играта на актьора".

В експозицията е любопитният шарж на Иван Вазов, направен от Райко Алексиев, както и снимки на основателите Кръстьо Сарафов и Адриана Будевска.

Най-играният автор е бил самият Вазов с неговите „Към пропаст“, „Борислав“, „Казаларската царица“, „Под игото“ и по-късно – „Хъшове“, допълни Първанова.

Зданието е реконструирано няколко пъти - след големия пожар през 1923 г.; след бомбардировките над София, когато пострадва южното ѝ крило и големия ремонт през 1972-1975 г., когато е създадена Камерна сцена", казват още историците.

По думите им, любопитно е, че в началото драматичният театър върви ръка за ръка с операта и, въпреки че двете сценични изкуства непрекъснато се разделят и обединяват, от 1912 г. те изнасят представления в една и съща сграда - тази на Народния театър.