Повече за изданието разказа пред Радио София, Зорница Христова.
Една книга, която има за свой предмет паметта на нашата литература – от една страна, това, което остава от нашето време, а от друга е пример за възможностите на културната журналистика, да достигне до различни територии, да говори на различни езици, да съживява различни места от литературния свят и начинът, по който общуваме чрез думите, посочи тя и допълни:
"Сборникът включва статии от 1997 до 2013 г. във вестник "Култура", които са се опитвали да проследят процесите в нашата литература в дълбочина и са направили това сладкодумно, смешно на моменти, но винаги задълбочено. Той представлява една литературна история, която не е само история на видимите факти – обикновено литературните истории включват само отпечатаните книги и статии постфактум, а това е литературна история, писана на момента. Тя включва целия жизнен процес на литературата, не дисекция на откъснато растение, на нещо вече мъртво, а запис, кадри, които събрани заедно онагледяват като във видеозапис самото случващо се живо създание, каквото е българската литература.“
Този сборник съдържа както рецензии за книги, което бе гръбнакът на рубриката “Ходене по буквите“, също и литературни спорове за случили се литературни събития, за нещо, което би трябвало да има определена тежест, а се е получило другояче, за напрежения, за опити да се наложи едно литературно събитие, за друго културно събитие, което твърде много усяда, закостенява и започва да губи своя характер, съдържа дори литературни разговори – официални и неофициални – това е жива материя и нейният живец се усеща много силно в книгата, анализира Зорница Христова.
Тенденциите уловени в реално време и в тяхната взаимовръзка.
"Едно от големите предимства на статиите в тази книга е, че никоя от тях не е писана изолирано, в тях личат бързите прибежки до прочита на съседни книги, до други литературни явления. Понякога книгите, които се рецензират, са обединени на място, чрез някаква установена между тях логическа връзка, нещо, което много трудно откриваме в съвременната литературна критика", изтъкна тя.
Рецензиите, писани в 10-годишен период назад във времето, са доста точни и проникновени, не биха ни учудили констатациите и прочитите, а само тяхната дата. Това се дължи на едно основно изискване, което авторът на тази книга поставяше пред себе си – изискването за критическа искреност, рецензиите не са писани конюнктурно, нито с оглед силните на деня, оценките в тях са директни и честни с цялата експертност на която авторът е бил способен, твърди Зорница Христова.
С нея разговаря Лили Големинова. Чуйте в звуковия файл.
Цвятко Кадийски за представянето на книгата за първия български ротарианец Събо Николов: "В САЩ, само 10 години след основаването на Ротари клуб, той става член на клуба доста преди появата на клуба през 30-те в България. Майка му е сред основателките на Евангелистката църква в Панагюрище. Събо се бори сам в живота, отива в Пловдив, после в..
Актрисата Каталин Старейшинска за пиесата "Малки красиви неща" в Театро: "Пиесата е съставена от документални истории от една анонимна рубрика, поета в 2010 от нов човек под името "Шугар". Отговорите са доста откровени, свързани са с лични истории и това прави пиесата доста достъпна, всеки би се припознал с нещо в нея. Историите текат на принципа..
Стефан Драгостинов за предстоящия спектакъл по случай годишнината на Драгостин фолк национал: "Създали сме 11 диска с фолклорни песни и инструментална музика с безброй турнета по цял свят. Песните са свързани с фолклорните традиции на много региони освен шопския, една от тях е родопската Рофинка. Марияна Павлова, най-ниският глас в света си дойде от..
Кауза за бебе със злокачествено заболяване събира на благотворителен фестивал , представен ни от Мая Цанева от "Безопасни детски площадки": "Ще бъдем в отоплената тента пред стадион "Академик" и ще съберем лепта от хората, за да може бебето да порасне. Там ще има и детска площадка на закрито. Много красиви и вкусни неща, изработени от доброволци...
"Душата ми е стон" е темата на поредната беседа на Бохемска София с герои Яворов и Лора: Става дума за последната им вечер заедно - 29 ноември 1913. Какъв е поводът за приятелската сбирка, на която семейство Яворови пристигат първи и какво се случва в тази фатална вечер след поредната сцена на ревност - в звуковия файл.
Валентина Петкова разказва за гостуванията си при Емил Димитров и съпругата му Мариета Гьошева в къщата им в Княжево. За „опитомяването“ на режисьора Николай Волев от половинката му Доротея и аристократичния им дом на ул. Кракра. За скромното битие на Светослав Лучников и жена му Стефка, побрали споделения си живот в стая и кухня на ул. Янтра. За..
Записите са от Националната научна конференция “С перо и меч за свобода и независимост”, която се организира от Дирекция на музеите в град Копривщица, Институт за исторически изследвания при Българска академия на науките и Софийски университет “Св. Климент Охридски”: Започваме с професор Вера Бонева от Унибит и нейните тези, свързани с..
Разкъсана облачност