По думите му относно твърдението, че българите не могат да управляват своите нагласи той каза:
"За съжаление в рамките на проучването получихме едни резултати, които може би голяма част от хората са очаквали да видят. Но винаги има една надежда, че ще видим нещо по-положително в крайна сметка. 7% от българите инвестират при средно равнище от 24% в Европа. Което е много ниско, ние сме в дъното. 22% от българите спестяват пари при 73%, които не спестяват. Тук притеснителното е, че не говорим за ниво на доходи. Добрата новина е, че около половината от българите определят стандарта си на живот като среден."
Захариев отбеляза, че сме сравнително млада демокрация. В САЩ 62% от хората притежават някаква форма на финансови активи, докато у нас само 7% инвестират. Той заяви, че:
"Първата стъпка е грешни финансови навици. Много често живеем от заплата до заплата и ние харчим всичко, което изкараме. Това е много опасно. Ако имаме такъв навик ние автоматично не можем да спестяваме."
А спестяването е основа на инвестирането, добави той.
Захариев отбеляза, че най-честата спънка българите да инвестират е емоционалната нагласа, че "парите са нещо трудно".
"Парите са тема на ежедневието. Те са нещо, което всеки трябва да разбира как работи. Инвестирането въобще не е толкова сложно, има си някои основни фундаментални принципи, така, че първото и най-основно нещо, което забелязвам е не липсата на пари, а липсата на навици и доверие в себе си. Самочувствието, че ние можем да го научим това нещо и то не е толкова сложно", каза той.
"Да спестяваме е условието да инвестираме", заяви Захариев. Той отбеляза, че имотите са традиционният тип инвестиции в България.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Ако приемствеността е едно от най-хубавите качества на БНР, то Радиотеатърът е значима част от сърцевината му. От основателите до техните наследници, от реализиращите го до поколенията, работещи с тях. Слушаме един от тонмайсторите, през чийто пулт е минала голяма част от продукцията на Радиотеатъра - Митко Василев, доцент в НБУ, в разговор с Боян..
Историческите сгради на БНР са темата на днешното ни предаване в деня на 90-та годишнина на Радиото с главно "Р": "Oт "Бенковски", в спомените на Кирил Разсуканов за Родно радио , през "Московска", на ъгъла с "Бенковски" заедно със Здравко Петров, до "Драган Цанков" 4 - старата сграда, с разказа на Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен..
В Лозенец още кънти споменът от чутовните кабарета на Сирак Скитник и жена му Олга. Къщата им на ул. „Борова гора“ е създадена по съновидение Старите лозенчани и до днес си спомнят за домашното кабаре на една от най-известните двойки в София преди войната Сирак Скитник (основател на БНР) и съпругата му Олга, наричана от всички Сирачката...
Човекът в радиото и изкуствения интелект - Трябва ли да преосмислим БНР заради новите технологии и трябва ли общественото радио да има по-различен подход към използването на ИИ в сравнение с останалите медии? Събеседници : Никола Тулечки (НТ), инженер, който се занимава с работа с данни. Основател на Сдружение „Данни за добро“ и водещ на..
10 въпроса към генералния директор на БНР по повод 90 годишнината на БНР – Милен Митев и синтез на отговорите му (пълните - в звуковия файл): Винаги бъдещето – Времето се изкривява – Трябва да се опитваме да правим нещата както ще се правят утре. – Традициите са слабата и силната ни страна – Журналистите са се опитвали да бъдат близо до..
Ерсин Мустафов от "JEREMY?" споделя пред Александра Илиева и Елисавета Белеганска за своите отношения с Радиото и мястото на българския език: " Различно е усещането да слушаш музиката си по радиото. Много уютно ми е да слушам на стар приемник. Много време търсехме място за запис, където музиката ни да не звучи зле и китаристът Косьо..
В деня на 90-та ни годишнина, в "Радиокафе" си говорим за любопитни и важни части от историята на радиото. Първият час е посветен на Гласовете на радиото – назад във времето, когато една от най-важните фигури в радиото за слушателите са говорителите . Златният ни фонд припомня гласа на първата говорителка на Радио София през 1933 г., Венче Добрева:..