Силвия Великова - водещ и репортер в програма "Хоризонт" на Българското национално радио (БНР), е големият победител на годишните награди "Сирак Скитник" за 2023 г. На церемония по връчването на отличията в Първо студио на БНР присъстваха вицепрезидентът Илияна Йотова, председателят на парламентарната комисия по култура и медии Тома Биков, председателят на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова, генералният директор на общественото радио Милен Митев.
Силвия Великова:
"БНР не е "Хоризонт", а всички програми на Радиото! Колегите от страната са невероятни, те могат да променят много неща! Благодаря на колегите - преди и днес, от предаването "Преди всички". Това е предаване - марка. По него бяха конструирани всички телевизионни сутрешни блокове. Благодаря на всички, които по пътя ми помагаха да бъда Репортерът! През 2004 година трябваше да бъда наказана и от президентски репортер да стана съдебен. Беше ми супер трудно и реших, че свършвам с репортерстването. Но по-стабилен и авторитетен ресор в нашата професия няма! Затова благодаря на всички, които тогава ме наказаха! През последните години за мен голяма школа е и предаването "Политически НЕкоректно".
Наградата ѝ бе връчена от вицепрезидента Илияна Йотова:
"Когато човек каже радио, това е БНР! Поздравявам всички за този невероятно интересен и богат календар, с който отбелязахте годишнините от раждането и от кончината на Сирак Скитник. Велика личност!... През годините поколения журналисти в Радиото са имали един стремеж - да няма празно съдържание в думите, които изричат, да спазват стандартите - да информираш, да образоваш, да създаваш културни стандарти, да създаваш мостове... В този век на свръхинформацията истината се завлича все по-дълбоко към дъното от един тежък камък - лъжата, дезинформацията. Но днес, когато се говори за информация, дошла от вашите студиа, това е емблема за достоверност! БНР създаде център за проверка на фактите, който се ползва от много други медии. Повече от пет години чакаме закон за борба с дезинформацията. Ние, журналистите, трябва да внимаваме как ще изглежда и в чии ръце ще попадне той, защото винаги стои изкушението такива закони - с такъв характер, да се ползват повече за заглушаване на истината... Радиото е могъщо интелектуално чудовище с много нови технологии. Заслужава да го подкрепяме и финансово, и морално, и с добра дума".
Годишната награда за радиожурналистика
получи Златко Желев, ръководител на направление "Интернет портал" в Дирекция "Дигитални програми", за поредицата от тв студия, посветени на войната в Украйна и изборите у нас.
Той благодари за отличието и за това, че трудът на хората в дигитална дирекция се забелязва и от Обществения съвет на БНР, защото, както нееднократно и директорът на "Дигитални програми" Иво Тодоров е отбелязвал - БНР не е само звук.
"Затова: Гледайте радиото – хитовите ни видеоподкасти, за да сте в крак с медийната мода!", призова Желев.
Наградата за радиопредаване, радиопроект, музикален проект или мултимедиен проект на БНР
отиде при Кин Стоянов, директор на програма "Христо Ботев", и проф. Боян Добрев, преподавател в Националната художествена академия, за виртуалната им изложба - мултимедиен проект "Да питаме Сирака – 140 години от рождението на Сирак Скитник".
"В началото беше Архивният фонд! В неговата тъмнина е запазена паметта за Сирака. След това дойдоха създателите - сценаристите Михайлина Павлова и Николета Атанасова, и създателят на тази мултимедийна публикация - проф. Боян Добрев. И те казаха: "Нека бъде светлина!". И в абсолютно виртуален план Сирак Скитник се осветли. Това е едно смело творческо търсене", каза Кин Стоянов.
Наградата "Златен глас"
се присъжда от фондация "Надежда Дженева" по инициатива на Кеворк Кеворкян и за 2023 година неин носител е Ангел Григоров, новинар в програма "Хоризонт" и бивш кореспондент на БНР в Москва.
"Искам да благодаря на човека, който създаде тази награда - на легендарния журналист Кеворк Кеворкян! Имах трудни моменти, особено докато бях кореспондент в Русия, но никога не съм се разколебавал и съм продължавал да работя, защото винаги съм усещал подкрепата на колегите си и на преките си ръководители, както и на ръководството на БНР в лицето на неговите генерални директори".
"Професионализъм в ефира"
е нова категория. Отличието е за проявена творческа смелост, новаторство, плурализъм, колегиалност, партньорство, толерантност, и за създаване на по-добра медийна среда, с която общественото радио отличава предаване или журналист от друга ефирна електронна медия.
Наградата "Професионализъм в ефира" за 2023 г. получи журналистът от БНТ Георги Любенов. Тя му бе връчена от генералния директор на БНР Милен Митев:
"И днес Радиото е изпълнено с мечтатели, които излъчват своите мечти към нашата аудитория. Радиото все още е изпълнено с хора, които обичат работата си и Радиото. Радиото не е нещо, което можеш да обикнеш от пръв поглед, защото е звук, то е малко по-тихата, по-скромната, по-интимната медия. Но понякога тази любов, която не е от пръв поглед, е най-силна и най-трайна. И днес Радиото е изпълнено с хора, които работят с любов. Честит празник на всички, които са отворили сърцето си за Старата къща така, както тя е отворила вратите си за тях!".
Георги Любенов благодари за вълнението:
"Сирака е най-после в моите ръце! Награда, която държа с огромно удоволствие! Заради значението, което има, заради наследството, заради този брилянт, който завеща мечтите си. Обичам Радиото. Аз съм дете на Радиото. От 1992-1993 година. Университетът по журналистика в България носи едно име - Българско национално радио".
Годишната награда на БНР "Сирак Скитник" е учредена през 2001 година и се присъжда за принос в развитието на Българското национално радио като обществена медия. Тя се определя от Обществения съвет на БНР. Призът носи името на първия директор на Радио София – Сирак Скитник, талантлив художник, критик, поет, театрал, общественик.
По време на откриването на церемонията председателят на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова каза:
"Благодаря на професионалистите от Радиото, които номинираха и откроиха достойните дела в програмите и дигиталния напредък в БНР! Празнуваме гласовете, които укрепват доверието в радиото. Днес Старата къща – БНР е първа по обществено доверие с най-широк обхват и с изпреварваща информация".
И тази година Общественият съвет получи номинации посмъртно. По този повод в параклиса на Радиото ще бъде отслужен водосвет и ще бъде отправена молитва.
"Тъгуваме за добрите хора, които си отидоха от този свят. Скръбта не си отива лесно".
Четвърто издание на фестивала ARTIS : Ваня Пешева – създател на фестивала (слушаме я в звуковия файл и за концерта ѝ във Виена) и младата участничка Йоана Милкова: "Динамиката и в нашите професионални сфери е изключителна. На откриването гостите бяха много интересни (подробности в звуковия файл). Класическата програма преля в импровизации на Георги..
Катя Стоева от Ботаническата градина БАН е куратор на тропическата ѝ част и ни кани да я посетим: "Растенията са в основата на живота на Земята. В момента при нас всичко цъфти. Експозицията ни е посветена сега на мушкатата, показваме много нови сортове. Паркът също е много красив и приятен. Във всеки човек е заложена любовта към цветята, природата...
Д-р инж. Анна Петракиева, заместник-изпълнителен директор в Агенцията по горите и преподавател по горска педагогика в Лесотехническия университет ни представя образователна инициатива „Лесовъд за един ден“, в рамките на която са предвидени състезателни игри за деца и родители, свързани с гората и горската професия: "Горската педагогика е..
Павел Балев безспорно е един от най-успелите български диригенти зад граница. Реномето му в Европа е впечатляващо високо. Това се дължи на задълбочените му познания, прекрасното познаване на репертоара, детайлната подготовка за всеки ангажимент и изключителната му работа с оркестъра. И на интересните и често необичайни програми, които конструира..
Краят на сладкарница “Цар Освободител” е по-тривиален от очакваното: На 8 септември 1945 във в-к Отечествен фронт се говори за сладкарницата като сборно място на другарите Тодор Павлов и подобни за "народно въстание" на сутринта на 9 септември. Пак там са се продавали билети за джазова вечер. В последствие в 1946, друг вестник говори за..
Светлана Мухова и новата ѝ книга "Извори за миналото на Копривщица от османските архиви": "Църквата е построена във времето, когато е създаден регистъра на мъжкото население. Над 10 годишните деца работят, около 60% от мъжете работят извън родното си място, дори 12 годишни деца работят с предприемчивите си родители в европейска Турция, Гърция. Описът..
Цигуларите виртуози Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на които цяла България се възхищава, се запознават на младежки фестивал в Берлин, където са конкуренти за първата награда - той от името на България, а тя от СССР. Дина я спечелва, а Емил се влюбва. И я чака цели 8 години, защото бъдещата му съпруга е малолетна и все още ученичка...