Това са трите акцента в становището, изпратено от Асоциацията на индустриалния капитал (АИК) до министъра на образованието проф. Галин Цоков във връзка с определянето на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и научните организации.
"Проблемите са назрели, трупат се по-бързо, отколкото се решават, ще организираме национална кръгла маса – коментира пред БНР-Радио София Васил Велев, председател на УС на АИК – В недалечното минало висшето образование беше начин да се отложи безработицата, но отдавна не е така. Днес има остър недостиг на човешки ресурси. Всеки кадър и всяка позиция са важни. Най-голям дефицит има в промишлеността и в строителството."
По думите му, има сфери, в които 75% от висшистите се реализират на позиции, където дипломата и 4-5 години учене се оказват излишни.
Снимка: bica-bg.org
Има два пазара – на желанията от страна на младите хора, и реалния пазар на труда. И отпадането на таксите в университетите допълнително ще отдалечи тези пазари един от друг.
Напливът към специалности се определя от това, къде се следва лесно, а не къде има глад на специалисти. Дори и да е ясно, че след завършване ще се вземат добри пари, младите не искат да обучението изисква повече труд и усилия.
"Дългото детство, продължило до 22-23 години се плаща и от данъкоплатците. Това са изгубени години за хората, които учат нещо, което няма да им трябва", допълни Велев.
Той обясни, защо принципът "Парите следват студента (ученика)", дори и да изглежда разумен, води до дисбаланс и деформации в образователното система, води до влошаване на качеството на обучение, до слаби резултати по PISA.
Чуйте още по темата в разговора на Антония Каменичка.
Снежана Маринова за новото издание на книгата ѝ " Мозайка от миналото на Стара Загора ", чиято софийско представяне предстои: "Много теми останаха извън първото издание. Допълнихме го с 11 нови. За съжаление опожаряването на града в 1877 засяга и архивите. Оцелява само това, което е било извън града. Сега можем да обменяме с колегите дигитални копия,..
Гвардейският оркестър на България е първото музикално формирование в България, осъществил и първите записи в различни жанрове, които ще чуем тук. Историята на оркестъра е описана в книгата на д-р Галя Грозданова-Радева, тук е и Стефани Михайлова, съдействаща за съставянето и представянето на книгата:
Преводачката и журналистка Вера Балабанова е последната жена в живота на поета-символист Теодор Траянов. Тя остава с него до кончината му, въпреки че той редовно я води на гроба на голямата си любов, актрисата Дора Дюстабанова, и казва че иска да бъде положен до нея. Писателят признава пред своята Вера: „Не съм носил добро на жените, не съм…“..
От двора на БНР търсим 10 градски съкровища в интерактивната градска игра. Трудни ли са местата, които трябва да бъдат открити? С нас е и водещата в "Легендите на София" Магдалена Гигова. Нейна е идеята участниците да си включат крачкомерите и да не тичат, за да не се объркат с участниците в маратона.
Отличителна черта на най-стария музикален фестивал у нас – „Варненско лято“ е международния симпозиум , който за шеста поредна година събира изтъкнати европейски музиколози в морската ни столица със специално подготвени доклади. Досегашният път на темите, провокирали създаването на доклади минава през теми като „ Творческият процес през погледа..
В последния работен ден от седмицата, темите от деня в предаването "Форум“ коментираха политическият анализатор и преподавател в НБУ Любомир Стефанов и Пламен Димитров от Българското геополитичиско дружество. Заедно с водещия Лъчезар Христов, се спряха на следните теми: - Политически обзор на седмицата - кризата с боклука и последствията след..
Преди седмица жителите на Белица излязоха на протест заради състоянието на пътищата в района. Пътната отсечка с дължина над 63 км свързва Софийска с Пазарджишка област, като е и най-пряката връзка между столицата и град Панагюрище. Освен това пътят свързва няколко села в района с по-големите населени места. По думите на шофьори и живеещи..