Пред Радио София генералният директор на Българското национално радио Милен Митев коментира, че звукът има много предимства пред останалите медии.
"Звукът е много демократичен, тъй като е много по-лесно да се създаде, отколкото аудио-визуалният продукт, което го прави достъпен за много повече хора. В много държави подкастите навлизат все по-силно, при нас все още не са така силно застъпени, но вярвам, че в близките години все повече ще нараства слушането на подкасти, което е някаква естествена еволюция на радиото, в известен смисъл, тъй като хората очакват да слушат това, което ги интересува по времето, което на тях им е удобно", каза Митев.
Той добави, че радиото дава усещане за свобода, както на водещите, така и на слушателите.
"Звукът може да се слуша, без да се налага да ангажира цялото ти внимание, докато правиш нещо друго. Това също е територия, в която смятам, че звукът като медия ще се развива тепърва в следващите години", уточни генералният директор на БНР.
По думите му, в момента аудиторията е залята с огромен обем от информация, което е предизвикателство за слушателите. Той изтъкна и важността на регионалните медии като източник на информация.
"Те са по-близо до хората, защото често пъти националните проблеми не са това, което занимава всички хора и затова е много важно да покажем и какво се случва на регионално ниво. Затова е важно да има регионални медии, а напоследък се забелязва, че те все повече изчезват, тъй като на медиите в днешно време им е нужен мащаб, а когато го нямат, те не могат да си осигурят средства, за да работят нормално. Всъщност предимството да имаме огромно семейство от програми, ни дава на нас самите този мащаб. Възможността да си сътрудничим помежду си, възможността да използваме съдържание от свои колеги, е голямо предимство", обясни Милен Митев.
Той добави, че Българското национално радио работи в посока създаване на мобилно приложение, чрез което да може програмите на БНР да се слушат навсякъде.
"Би трябвало в рамките на тази година да имаме и тази възможност за достигане до аудиторията чрез приложение. Данните показват, че около 70% от посетителите на нашия уеб сайт, в някои месеци, го посещават през мобилни телефони", каза Митев.
Той обясни, че от няколко месеца се водят дискусии, относно необходимостта за изменение на Закона за радиото и телевизията. През 2020-2021 година е изработен проект за изменение, за частта за управление и финансиране на обществените медии. Там е възприет принципа за по-подробно разписване на обществената мисия на радиото, добави генералният директор на БНР.
Той изтъкна и важността при сътрудничеството на обществените медии в рамките на EBU.
"През миналата година екип от EBU дойде и направи кратък одит на БНР по отношение на готовността ни да извършим дигитална трансформация и излезе с препоръки, които сега ще се опитаме да изпълним. В момента правят същото нещо в БНТ. Те се опитват да подават ръка, да споделят знанието, опита, който имат, както в централата на EBU, така и от по-големите членове", обясни Милен Митев.
По думите му, данните на EBU за 2022 г. за обществените радио и телевизионни оператори и програми в Европа сочат, че най-висок е дела на общественото радио в Скандинавските страни, както и в Австрия, Швейцария и Германия, следвани от Финландия и Обединеното кралство. Митев добави, че в по-южните държави делът на програмите на обществените радиа е по-малък. Той обясни, че България е една от малкото европейски държави, в която радиото няма свое мобилно приложение, а разчита само на уеб сайта си.
Наред с мисията си да информира, забавлява и образова, силата на радиото е и в споделените истории, каза Митев.
"Разказването на истории – това е нашата сила. Това в радиото е в още в по-голяма степен важно, отколкото в телевизията, тъй като ние имаме само звука и само гласа си, за да разказваме истории, а силната история е това, което докосва умовете и сърцата на слушателите - това, което ги кара да се върнат отново към нас", добави той.
Милен Митев изтъкна и важността при борбата с дезинформацията и фалшивите новини и припомни, че БНР разполага с Екип за проверка на факти.
Подробности можете да чуете в звуковия файл.
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...
Проектът „Богини на водата“ стартира - деца и младежи между 15 и 29 години ще могат да се включат в арт ателиетата му. Сред тях са дизайнерско ателие, литературно ателие, музикално ателие и още. Инициатор е авторът и основател на сдружение „Благ ден“ – Виолета Янушева, с която разговаряме: „Идеята се роди в една нощ. Символът на Банкя е водата..
Александър Шпатов и поредната инициатива " 2025 книги за българските библиотеки". За поредна година по повод 24 май, читАлнЯта предизвиква всички любители на четенето да подкрепят българските библиотеки. Целта тази година са 2025 нови книги до края на юни, които ще се дарят на читалищни, училищни, общински и регионални библиотеки в цялата страна...
Георги Кузмов, кмет на район Оборище представя поредното издание на " Голямата маса на Оборище". Сърцето на район Оборище ще посрещне съседи, артисти, малки и големи бизнеси и хора около „Голямата маса“ – онова специално място, където непознати стават съседи, а споделената храна е повод за нови приятелства. Да споделиш храна със съседа е безценно...
Ема Паунова ни кани на откриване на летния сезон на Витоша с голям празник. Два лифта ще работят и това лято над София. В деня на откриването, на долна станция на Витошко лале 1 ще има музика и изненади за туристи и колоездачи: "Откриваме трасето за спускане на колоездачите по Витошко лале, а утре празникът ще е специален за децата и..