Социалните мрежи са като рупор на дезинформация

Социалните мрежи „допринасят“ за разпространението на дезинформация и радикално мислене и по отношение на тези, свързани с екологията и глобалното затопляне. Прекарвайки дълго време в интернет и социалните групи, волно или неволно се подлагаме на влиянието на това, което четем.

Социалните мрежи са мощен канал за разпространение на различни недоказани теории и твърдения, често в разрез с научните факти. От език на омразата до крайни "инфлуенсъри", социалните медии често стават пречка в борбата с климатичните промени. 

Това обясни пред БНР-Радио София Елица Станева-Бритън, психолог и еколог*:

"Не само крайнодесни или крайнолеви, а всяко крайно виждане не е хубаво, защото сте делим на Ние и Вие. Това се наблюдава и при климатичните промени. Много хора открито заявяват, че тези промени са лъжа, дава се поле за конспиративни теории."

По думите на Елица Станева такава дезинформация може да се срещне по всички социални мрежи, но наистина най-големите са Фейсбук, Екс (Туитър), Ютюб. При тях има най-много материали и на доста езици, включително и на български. Регулацията в това отношение не е особено успешна.

В България, по данни на Евробарометър, 57% от  хората споделят, че нямат нужда да се информират. Наблюдава се апатия, като общество сме незаинтересовани. Мнозина открито си признават, че не разполагат с данни, но това в крайна сметка не им пречи.

Елица Станева препоръча повече информиране, и то с различни мнения и гледни точки, да проверяваме тези източници, които четем, да се противопоставяме на фалшивите новини, според нашите възможности.

Чуйте разговора на Елисавета Белеганска. 

* Елица Станева-Бритън е част от авторския екип на Климатека. Тя е психолог по образование. Научните ѝ интереси са в сферата на екологията и са свързани с ефекта на климатичните промени върху психологията на хората и концепцията за климатична справедливост. Интересува се от екологично градинарство, спелеология и подпомагане на връзката на децата със Земята.