Анжела Тодорова и Лаврен Петров бяха гости в предаването “Радиокафе“, за да разкажат повече за предстоящата прожекция на документалния филм “Нестинарка“. Филмът разказва за голямата среща на композитора Марин Големинов и художникът Цанко Лавренов, проследява историята на нестинарството у нас, разкрива обстоятелствата около написването на едноименната танцова драма и вълненията около нейната премиера.
В продукцията наследниците на Марин Големинов и Цанко Лавренов споделят неизвестни до момента факти около работата по постановката на „Нестинарка“ от 1968 г., а три примабалерини, вживели се в образа на Демна пред годините – Вера Кирова, Силвия Томова и Анелия Димитрова - обогатяват историята със своите разкази и изящността на танца.
Пианистката Анжела Тодорова сподели история, която предшества историята на филма. В него тя изпълнява “Младежки албум“ от композитора Марин Големинов. Случайно или не, тя попада на него по много интересен начин. Творбата е била награда-поощрение на нейния баща, като ученик във втори клас, в Музикалното училище в Плевен.
“Той се оказа страхотен албум, не е свирен, не е познат, а всички с много добро чувство го възприемат“, разказа тя.
Лаврен разказа за своята майка, пианистката Силва Лавренова.
“Разбира се, аз пианист не станах, но след много години като председател на семейната фондация „Цанко Лавренов“ стигнахме до идеята да създадем филм, защото историята ни бе позната, но когато Елисавета Станчева се задълбочи да напише сценария, откри много нови факти и обстоятелства. Ние знаехме за връзката между Марин Големинов и Цанко Лавренов, за приятелството, затова, че „Нестинарка“ е поставена през 1968, но не знаехме много неща, които могат да се видят във филма. Мисля, че се получи един чудесен, съвременен прочит на творчеството на Марин Големинов и Цанко Лавренов, на тяхната голяма среща през 1968 година, предадена чрез съвременните интерпретатори на Балета в Стара Загора, защото разполагаме с документални кадри от архива на Българската национална телевизия за представление премиера на Старозагорската опера и разказ на Марин Големинов“, посочи Лаврен Петров.
Той посочи, че е е привилегия, ако семейството ти се е занимавало с изкуство и е много сантиментално, че можеш да разкажеш за него на съвременната публика, по един достъпен начин с помощта на киното.
Анжела, която е студентка във Виена допълни, че е добре да запазим българското.
„Много ми допада да свиря българска музика, защото смятам, че е интересно това наследство, което имаме и много хора го харесват, но трябва да им се дава възможност да го чуват повече и да го опозноят“, поясни тя.
Премиерата на филма "Нестинарка“ започва от Кюстендил.
„Не случайно, тъй като там е роден композиторът Марин Големинов. На рождения му ден направихме премиерата, изпълних пиесата с голямо удоволствие, след това следваше прожекцията на филма...Ввсички бяхме толкова вглъбени и съпреживяващи, някои от нас плакаха, всички бяхме вплетени в тази емоция“, разказва Анжела Тодорова.
“Нестинарка“ изгаря на нестинарската жарава, за да възкръсне като феникс от пепелището“, казва самият Марин Големинов.
Чуйте още детайли около филма „Нестинарка“ в звуковия файл.
Учителите от 117 училище „Св. Св. Кирил и Методий“ Илона Стоянова и Даян Русинов представят проекта за опазване на културното наследство, по който работят. Целта на проекта е учениците да задълбочат своите знания, свързани с българската история и традиции, а крайният продукт ще бъде документален филм "Наследство в камък и слово", който ще бъде..
Мария Бояджиева за предаването на Радио София "Ние децата": "Ангелина Грозева и Андриан Асенов - преди 4 години се събрахме заедно, имахме сходни идеи какво трябва да е едно детско предаване. Имаме същия ентусиазъм. Сюжетите ни са различни - последният бе за националния химн. Децата вдъхновяват с начина, по който гледат на света. С много учудване,..
Ани Тодорова преподава в българските училища в Брюксел и в Антверпен. От първи до десети клас пее в Детския радиохор, където се заражда любовта ѝ към класическото пеене. През 2010 година заминава за Брюксел с бъдещия си съпруг, българин, израснал във Франция и Белгия. Пее в хора към Европейската комисия. През 2012 година е заместник учител в българската..
Момчетата и момичетата от 4 клас на 6-то основно училище "Граф Игнатиев" са на прага на тийнейджърството, но все още с радост празнуват 1 юни. Те споделиха с нас защо искат да пораснат и какви са предимствата и недостатъците на това да си възрастен. Добавиха и още нещо, тъй като често с порастването идват повече тревоги и притеснения, които ни карат да..
Историята на Националната библиотека започва с цитат от сп.Сердика от 1941, но историята е по-ранна. Първите книги са от фонда на Денкоглу и Марин Дринов. С приемането на закона за печата, издателите се задължават да изпровождат по 2 екземпляра даром. Първата публична библиотека е била до градската градина, има читалня и книгохранилище и е открита на..
Евгения Кръстева-Благоева представя книгата си "Реките на времето": "Писах я две години, заедно с хабилитационния си труд. Един приятел я нарече "спасителна книга в тези мракобесни времена". Това са две семейни истории, вплетени в едно. Родовете на майка ми и баща ми, общували с много интересни хора. Сага за градската култура. Имаме сериозна изворова..
Николай Райнов е енциклопедична личност със забележително влияние в интелектуалните среди в началото на ХХ век. Той има разностранни таланти и задълбочени интереси в области като история на изобразителното изкуство, философия, окултизъм, поезия, публицистика. Но колкото е широка мисълта му, толкова оскъдно е умението му да показва чувствата си...